От почти 2 години си имам сериозен приятел, с който се обичаме и разбираме идеално. Проблема е в неговите приятели. Преди те бяха горе-долу нормални момчета, сериозни, стабилни... С времето обаче се промениха и се превърнаха в безработни нехранимайковци. Не работят никъде, оплакват се от кризата и че няма работа, лежат на гърбовете на своите родители и от време на време си докарват по някой и друг лев оне до там законни дейности. Нямам против моят приятел да излиза с тях, защото те наистина са му врени и го подкрепят, но имам чувството, че се опитват да го повлекат надолу. Опитват се да го вкарват в някои от далаверките си и той до преди време категорично им отказваше. В последно време обаче взе да се навива за по-дребните неща и все се спира в последния момент. Той е сериозно момче и аз съм сигурна, че той няма да зареже мен, работата и семейството си заради тяхните глупости, но чувствам как те го пързалят надолу. Нищо не му казвам за да не излезе после че искам да го отделя от приятелите му и че ревнувам от тях, но ме е страх да не тръгне по лош път и да се превърне в кокошкар като тях. Дайте ми съвет как деликатно да му подхвърля, че не трябва да се връзва на техните простотии и да гледа повече себе си и собствения си интерес?