Заслужава ли си?

[ScarletBite]

Здравейте, съфорумници!
Тийн любовта - истинска и чиста или незряла и глупава?
Според вас заслужава ли си да се впускаме в сериозни връзки, когато сме на 13-14-15 години?Можем ли да извлечем нещо друго, освен болка и разбити мечти, от една такава авантюра?Смятате ли, че синдромът "не знам какво искам" е характерен за поведението на по-младите в любовта?

[SoAfraid]

Можеш да получиш опит и занапред да знаеш как да постъпваш, рядко излиза истинската любов на тези години която да се разрасне изцяло, но се страхувам че тези случай са доста рядко. Според мен до 18 годишна възраст трябва да си гледаш задълженията които имаш, училище и т.н. вече като станеш студентка е по нормално според мен да се изживяваш в една връзка ако виждаш надежда в нея.

[Hilary_]

На тази възраст която си посочила определено не може да се говори за истинска любов .. по - скоро за силно увлечение ..

А за синдромът .. всеки го има (на повечето им е даже в излишък) ..

[sh3_1s_7h3_0n3]

Сериозни, сериозни... колко да са сериозни?

Честно казано съм със смесени чувства към тоя въпрос. От една страна е добре човек да ги изживее от рано, за да се научи за вбъдеще. От друга обаче някои имат връзки от по 2-3 и повече години... което направо ти убива 'тийн годините'. От 14 до 17-18-годишен си бил с някого, съобразявал си се, правил си всичко за него и накрая к'во - разваляте отношенията и всеки по пътя си.

Тъпичко.

[stupid0boy]

Сериозни, сериозни... колко да са сериозни?

Честно казано съм със смесени чувства към тоя въпрос. От една страна е добре човек да ги изживее от рано, за да се научи за вбъдеще. От друга обаче някои имат връзки от по 2-3 и повече години... което направо ти убива 'тийн годините'. От 14 до 17-18-годишен си бил с някого, съобразявал си се, правил си всичко за него и накрая к'во - разваляте отношенията и всеки по пътя си.

Тъпичко.

[Assshley]

Пфф тоя синдром се проявява сякаш малко повече при момчетата . Сякаш те не са толкова склонни да имат сериозна връзка на тея години и една от многото причини е,че също така хормона ги тресе много здраво и повечето мислят с ония си работи. Незнам,мисля,че момичетата са по-склонни на връзки сериозни въпреки,че не се знае колко ще са сериозни ама .. сякаш женския пол ги приема по-лично и по-навътре нещата и за това всички остават с 'разбити мечти' както казваш . Може би,когато се влюбиш забравяш,че още си млад ии ..

[Python5]

Преди има-няма век-два, пра-пра-пра дядовците и бабите ти са сключвали брак на тази възраст. А днес най-умното, което ви идва на ум е да питате дали вените се режат напречно или надлъжно (It's DOWN the road, NOT across the street).

После се опитват да ме убеждават, че човечеството, видиш ли, еволюирало. Въртиш ли се в ковчега, а Дарвин?

[Sladurcho]

Пфф тоя синдром се проявява сякаш малко повече при момчетата . Сякаш те не са толкова склонни да имат сериозна връзка на тея години и една от многото причини е,че също така хормона ги тресе много здраво и повечето мислят с ония си работи. Незнам,мисля,че момичетата са по-склонни на връзки сериозни въпреки,че не се знае колко ще са сериозни ама .. сякаш женския пол ги приема по-лично и по-навътре нещата и за това всички остават с 'разбити мечти' както казваш . Може би,когато се влюбиш забравяш,че още си млад ии ..

[haritov]

90% в тоя форум са на тази възраст и 95% са депресирани щото ''не изпитват истинска любов''

[BloodyAmy]

haritov, добра статистика!

ScarletBite, аз съм ЗА изживяването на тийн годините. Все пак всичко с времето си. Не бързайте толкова бързо да пораснете, после ще искате да се върнете назад, но.. няма.

[LadyDi]

Здравейте, съфорумници!
Тийн любовта - истинска и чиста или незряла и глупава?
Според вас заслужава ли си да се впускаме в сериозни връзки, когато сме на 13-14-15 години?Можем ли да извлечем нещо друго, освен болка и разбити мечти, от една такава авантюра?Смятате ли, че синдромът "не знам какво искам" е характерен за поведението на по-младите в любовта?

Много си противоречиш.
Не може да наричаш "сериозната връзка" - "авантюра". Просто едното понятие не върви под ръка с другото.

И смятам, че синдромът "не знам какво искам" е характерен навсякъде и във всяка възрастова група. Просто си зависи от човека.

[iiirish]

Синдромът "не знам какво искам", както ти го нарече, за жалост е повече от характерен през времето на пубертета. Не виждам нищо лошо в това, тъй като и аз съм била в същото положение, та няма нищо лошо. В крайна сметка на по 15 години какви личности сме? Едва тогава започваме да проявяваме и градим характерите си. Ние тогава не познаваме себе си, камо ли да сме напълно наясно какво искаме от живота. Всъщност основното е ясно - искаме да сме щастливи, да намерих истинския човек за нас, да изградим кариера и изобщо всикчко да ни е перфектно. За съжаление обаче, не знаем как да го постигнем или по-скоро от къде да започнем. Тогава в главите ни става мармалад и започваме да страдаме от несподелената любов, от несериозноста на момчетата или прекалено високите амбиции на момичетата, от отношението на родителите и т.н. и т.н. Не е лошо на 15 да искаш сериозна връзка, лошо е, че не си готов за нея, че не си даваш сметка какво точно значи определението "сериозна връзка". Искаме повече отколкото на тези години можем да получиме или дадеме.
В крайна сметка според мен на 15 трябва да живееш като на 15 За любови, щастие или разочарования от по-сериозен характер винаги има време, но по-късно

[Korrnyy]

Мисля, че не си заслужава на 14 години да имаш тооолкоова сериозен приятел. Лично на мен на 14 момчетата изобщо не ми бяха в главата Пък камо ли да ходя с някой 1 година /например/ На тази възраст "връзките ми" продължаваха не повече от 3 седмици Тогава си гледах учението, спорта и домакинската работа вкъщи