Ох като чета историята ти,при мен беше същото,той спря да ми обръща внимание и веднъж се разделихме,след това се събрахме и аз живеех в някакъв ужасен страх да не го загубя отново...е случи се,разбрах че ме е излъгал за някои неща,пренебегваше ме,не издържах,скъсах го с надеждата,че той ще се осъзнае и ще поиска да му простя,да така беше първия ден,звънеше като побъркан,признаваше грешката си и аз му казах да се бори за мен,а той взе че се отказа на следващия ден с предтекста,че аз съм виновна,била съм го задушавала,правх го от страх дане го загубя и там беше грешката ми,не прави тази грешка,не го оставяй,има как да д аорпавиш нещата,щом ако говорите това няма ефект,отдръпни се малко,не го търси,остави го той да те търси,отлагай срещите с него,знам че пилича малко на игра,но мъжете само от действия разбират,не от думи...осъзнах го твърде късно,аз го изгубих,макар че още ми звъни и ми говори мили неща,казва ми че ме обича,но нямал сили да е смен :/ боли,много боли за това бори се,просто се отдръпни...защото раздялата е тежла,поне за мен,още ме боли много и не знам кога болката ще спре...