хмм,да започнем от там,че те разбирам напълно и знам,че когато обичаш много,понякога си готов да събираш трохичките,стига само да ги има.
Когато човек не е бил на мястото на което се намираш в момента не може да разбере напълно за какво говориш - винаги съм си мислела /и не съм спирала/ , че да свириш втора цигулка е ... недостойно и незаслужено от никого.В един момент обаче съм се питала - защо съм готова да го правя и да "ближа" раните му,докато моите стават все по-дълбоки,ама...
Примерно се разхождаме и често развиваме,ако не същия,то подобен диалог:
Аз: - Вече няма да си изправям косата!След 15-мин. се начупва,отново.
Той: -О,да и с Р. беше така.С какво ли не опитваше и пак...
/
Аз: - Мразя лук,чесън,магданоз и копър!
Той - Р. не понасяше точно същите неща.
/
Аз: - Не съм обичала никого толкова,колкото теб.
Той: - Аз също...само с Р. също беше много силно.




Разказва ми много за нея и т.н. ...
Мислела съм да зарежа всичко,но все се надявам,че нещо се промени,а осъзнавам,че не е правилно.Ако имаш сили - зарежи го,но да - не е лесно...