YouKnowImBetterThanYou, прав си... наистина е така Просто аз съм тъпа и разбрах прекалено късно, че го харесвам... Изобщо не усетих как минаха тия 7 месеца и как да говоря постоянно с него ми се превърна в навик... и ето ме сега хлътнала до уши Искам да съм с него и мога да се преборя със скапаното разстояние, но вече е прекалено късно... Такава съм егоистка Трябваше да се видим, когато ме караше, а сега нямам право да искам нищо от него... И попринцип съм страшно директна, винаги си казвам нещата както ги мисля, ама може би сега ме е страх от повторно нараняване... Преди около 2 години имах сериозен приятел, който много обичах, но с течение на обстоятелствата се наложи да се разделим и тогава бях страшно наранена. Може би сега не мога да събера смелост и да му кажа "Спри! Не ме търси повече!" от страх, че пак ще бъда наранена...