Страданието и състраданието в цикъла „Зимни вечери” на Христо Смирненски
1. Поезията на Х.С. е своебразно поетическо пътуване от мрака и мизерията към светлината на надеждата и справедливостта.
2. Лирическият герой в поезията на Х.С. е представен в двойствена перспектива.
а/ от една страна,това са малките хора аутсхаймери в обществото, които страдат и са осъдени на безперспективно съществуване в света на социалния ад
б/ от друга страна лирическия герой е обобщен титаничен образ, призован да разруши светът на злото и безчовечността, да възстанови хармонията и светлия свят на социалната справедливост
3. Цикълът „Зимни вечери” е лир.импресия за човешкото страдание и съпричастие
а/ в тази творба звучат гласовете на градската беднота , за това тя е мрачна приказка за социалната мизерия и обреченост на онеправданите в обществото
б/ художествения свят на творбата е изобразен със знаците на безнадежността, умората и смъртта.
4. Тълкуване на заглавието :
а/ още в заглавието на цикъла са закодирани ключови значения за студенина и мрак, за обреченост
б/ те се свързва с посланията на целия поетичен текст, с картините на страдание, които се разгръщат пред лирическият наблюдател
5. Композиционно изграждане на цикъла
а/ цикълът е изграден като своеобразен лирически репортаж, разкриващ страдалческата участ на малкия човек,
б/ самият лирически герой е поставел себе си в ролята на наблюдател , който броди из мястото на страданието. Постепенно той разкрива пред нас картината на крайна бедност и обреченост.
6. Чувствата които поражда цикъла:
а/ образът на нощният град в началната картина на цикъла - в първата картина се очертава образът на града сравнен с „черна гробница”, представя се атмосферата на крайна безнадежност, пустота, мрак и призрачност
б/емоционалният тон е скръбен и мъчен
в/природните образи са белязани със знака на обреченост и болка
- Оскрежената топола е сравнена с призрак
- Снегът хрупа с вопъл зъл и глух
- Мъглата се превръща в символ на безпътието
- Луната е „гаснеща от скръб”
г/ метафоричните образи внушават зловещата същност на каменния град
7. Втората част разкрива социалната драма в едно бедно семейство, чиито свят се разпада и е в криза
а/ разбирателството и съпричастието в него са разрушени ,домът е лишен от изконните си характеристики, той не дарява уют и топлина, хармония и спокойствие
б/традиционните фактори на семейния свят- бащата, майката, децата са представени в кръгът на безкрайното страдание в бедния дом, прозвучават детски писъци, майчини ридания и молитви , ругатни на безхлебен баща
в/съществуването им е лишено от истинските стойности на живота, от радостта и те са се превърнали в странни силуети
8. Третата част разкрива картина на труда на черните ковачи
а/ по своето настроение тази част си коресподира с предходната. Също е изпълнена с тревожност и тягостност
б/за разлика от втората част тази картина е по раздвижена, динамична наситена с глаголи „ трепва „, „пламна”, „вие се” „съска” „пълзи”, „пръска”. Това е така , защото се подхваща темата за трудът на ковачите . Първоначално това звучи ободряващо , но внушението е само външно привидно
- звънват песни на скрита тъга
- засвирва цигулка разплакана
- пламва стоманата, но тя пръска златни сълзи
- ковачите са наречени черни
- всички тези художествени похвати създават усещане за тревожност и тягосност
- огънят символ на живот , тук е разкъсан и блед. Това отново чертае обреченост, болка и тъга
9. В картината на обречеността в която хората са се превърнали в „незнайни силуети”
а/ отново се пресъздава мрачна подтискаща картина в която всичко е потопено в гъста мълга и черен мрак. Създава се атмосфера на безнадежност и униние
б/тук отново са изобразени жертвите на града- слепия старик и натовареното дете .Те са обезличени, отнета им е индивидуалността- превърнали са се в „странни силуети” , напомнящи задгробни същества, изплуващи от
социалния ад
в/прозвучава сърдечния вопъл на поета „братя мой, бедни мой братя”. Той изразява неговото съпричастие и състрадание към бедните и онеправданите.
10.Образът на смъртта
а/ първоначално образът на смъртта е символно загатната, чрез трептящите свещи и плачът на майката, а след това е конкретно обрисуван
б/внушенията на картината са трагични, един млад живот , който би могъл да разцъфне в щастие и хармония е прекъснат .Момичето е жертва на каменния град, който обрича човека на безперспективност и смърт
11.Ограбеното детство на малките гаврошовци, представено във финалната картина
а/ в нея човешкия порив към красивото е смазан и обречен, това е внушено , чрез образите на малките гаврошовци, в чиито очи дебне скръбта, защото са осъдени на вечна бедност и грижа.
б/представени са в момент в който тежкия живот спира за миг , спрял в своя глобален ход и те наблюдават в учуда падащите снежинки в очите им дебне скръб , а падналите на земята снежинки се превръщат в кал .Финалното послание с подчертано песимистично- животът ще смаже тези деца и ще им отнеме бъдещето и ще убие мечтите им
12. Чрез алегоричният образ на онеправданите поетът дава израз на своята болка , съпричастие и състрадание към жертвите на каменния град
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
