Здравейте. Ще бъда кратка и ясна.
Харесвам едно момче. Даже не момче, а мъж бих казала... много добър приятел, способен да ме изслуша и подкрепи. НО!
Той мен също ме харесва, или поне до днес така казваше.
Аз му признах чувствата си отдавна, въпреки че беше ясно че между нас няма да се получи нищо.
Дава ми надежди, и продължи да ми дава, дава ми ги вече 2 месеца до преди 3-4 дена. После най-нахално ме отряза, като каза, че връзка като нашата няма да просъществува. 2 вечери не можах да спя и си дадох сметка, че до сега не съм се влюбвала толкова силно. Връзката ни била невъзможна според него защото той е беден (главна причина според него), виждаме се от дъжд на вятър и смята, че не съм видяла нищо от живота., не съм можела да го разбера.

И ми каза да го потърся отново след няколко години... WTF!?
Аз да не съм тръгнала да си търся гадже по сметка или някой супер готин олигофрен!?
Бясна съм... вече 3ти ден му крещя по телефона и по скайпа...

Въпроса ми е дали да му се извиня зя гадното държание ?