Значи ходих с едно момиче, и бях страшно ама страшно влюбен. С нея имахме толкоз общи теми и яко ми допадеше и т.н... преди три дни се разделихме (причината друго момче, нейна стара любов...) та тогава бяхме на концерт и тя по едно време почна да страничи от мен, аз се почудих, но си рекох както и да е. После тя дойде и ми каза, ''Искам да приключиме'' заради това момче, (и то беше на концерта) и аз и казах ''Ок, върви при него'' тя ме погледна малко тъжно и аз ''Хайде, бягай'' и се разделихме с добри намерения, останахме мн добри приятели. После си помислих сега за пореден път, ще се смачкам, но мамка му в мен няма нито една мрачна мисъл, нищо просто някакси не ми е тъжно (това не е типично за мен)... а бях адски влюбен... защо става така, не мога да си го обясня... Ъъ, просто исках да ви кажа : ) Надявам се повече хора да преживяват раздялите по този начин : )

ПС: Ако слушате праведната музика поздрав с таз песен: http://www.youtube.com/watch?v=36ceRKu5FKY