„ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД", „СВЕТЛО УТРО" И
„КРЪГОЗОРИ НАДВЕСЕНИ"
НА НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ
Общата минорна тоналност, подчинена на страданието; темата за невъзможната любов, погубвана от ежедневието, и миhttp://www.teenproblem.net/forumсълта за кръговратите в природата и в човешкия живот да ват основание трите стиhttp://www.teenproblem.net/forumхотворения на Николай Лилиев „Тихият пролетен дъжд", „Светло утро" и „Кръгоhttp://www.teenproblem.net/forumзори надвесени" да се възприемат като триптих. Лирическите миниатюри изповядhttp://www.teenproblem.net/forumват стремежа към себепознание. Драмаhttp://www.teenproblem.net/forumтични по основното си звучене, те обвърhttp://www.teenproblem.net/forumзват няколко типа художествено изображеhttp://www.teenproblem.net/forumние. Първото впечатление е, че преобладаhttp://www.teenproblem.net/forumва импресионистичният подход към темаhttp://www.teenproblem.net/forumта. Лиризмът на наблюденията деликатно отнема директно поднесения смисъл на поетичния образ. Създава усещане за форhttp://www.teenproblem.net/forumмално отношение към словото. Очевидно е влиянието на символистичната поетика. Художественият образ е символ (знак) за подтекстово внушени чувства. Романтично е изживяването на срещата с природата и човека тогава, когато вътрешната нагласа за общуване се сблъсква с неразбиране и самота. Неслучайно още навремето литеhttp://www.teenproblem.net/forumратурният критик Иван Мешеков опредеhttp://www.teenproblem.net/forumля Николай Лилиев като „романтик символист" поради етичната деликатност на творческата личност, даваща отражение и върху лириката му.
Музикалността на стиха, която веднага се налага на вниманието на читателя, показва Николай Лилиев като творец, за когото мелодичността е доминанта и дава възможhttp://www.teenproblem.net/forumност да се изпита естетическа наслада от съвършената художествена форма. Чувстhttp://www.teenproblem.net/forumвото за самотност и отчужденост също гоhttp://www.teenproblem.net/forumвори за символистичния тип изказ, при койhttp://www.teenproblem.net/forumто сблъсъкът на противоречиви чувства воhttp://www.teenproblem.net/forumди до невъзможност да се осъществи диаhttp://www.teenproblem.net/forumлог с общността във време на всеобщ разhttp://www.teenproblem.net/forumпад на ценностите. Висока е нравствената себепреценка на поета като личностно присъствие чрез бягство от комерсионалността и унификацията на времето. Съкровеността на изповяданите чувства се внуhttp://www.teenproblem.net/forumшава посредством богата символика. Антитезността на чувствата във всички случаи кореспондира с образа на света. И понеже символизмът е водещ в европейски мащаб, логично е един поет с възможностите на Николай Лилиев да търси поетическото съhttp://www.teenproblem.net/forumвършенство на модернизма, за да изрази чувствата си предимно подтекстово. Но неhttp://www.teenproblem.net/forumзависимо от факта, че първото впечатлеhttp://www.teenproblem.net/forumние за лириката на поета е свързано с музикалността на стиха, ясно се долавя болката на изповедта в богатия смисъл на слоhttp://www.teenproblem.net/forumвото.
И Николай Лилиев, както и Димчо Дебелянов, е символист с лирично-романтични преживявания. Но връзката между мечтаhttp://www.teenproblem.net/forumта и спомена в поезията на Николай Лилиhttp://www.teenproblem.net/forumев е осъществена чрез импресия. Компоhttp://www.teenproblem.net/forumзицията и на трите му лирически миниатюhttp://www.teenproblem.net/forumри е затворена (циклична - на „Тихият проhttp://www.teenproblem.net/forumлетен дъжд", концентрична - на „Светло утро", и стъпаловидна - на „Кръгозори надвесени"). Както е известно, при никой модернист формалната страна на творбиhttp://www.teenproblem.net/forumте не е за подценяване, а разглежданият авhttp://www.teenproblem.net/forumтор е перфекционист в отношението си към нея. Затова дематериализацията на словото, за която говори Иван Мешеков, се усеща и в триптиха.
Ключовите думи „дух" и „Време", чрез коhttp://www.teenproblem.net/forumито се „влиза" в поезията на Николай Лиhttp://www.teenproblem.net/forumлиев, са привидно абстрактни, невинаги пряко назовани, но имплицитно присъстhttp://www.teenproblem.net/forumващи в произведенията му. Силното духовhttp://www.teenproblem.net/forumно начало се усеща в привидно безплътнаhttp://www.teenproblem.net/forumта му, ефирна лиричност, излъчвана от обhttp://www.teenproblem.net/forumщата тоналност на стихотворенията. Вреhttp://www.teenproblem.net/forumмето е свързано с любовта като чиста дуhttp://www.teenproblem.net/forumховност-дори когато не носи определено послание, както е в „Кръгозори надвесеhttp://www.teenproblem.net/forumни".
Няколко са архетипите, чрез които може да се изтълкува значението на всяка отделhttp://www.teenproblem.net/forumна творба от триптиха. Първият от тях е водата („дъжд" в „Тихият пролетен дъжд" и „Рьми..."- в „Кръгозори надвесени"). Каhttp://www.teenproblem.net/forumто символен образ на битийното време, жиhttp://www.teenproblem.net/forumвата вода в тези творби напомня за движеhttp://www.teenproblem.net/forumнието и неспокойствието, за промяната и необятността на тайнствата, в които човеhttp://www.teenproblem.net/forumкът се опитва да проникне през целия си съзнателен живот. Това настроение се усеhttp://www.teenproblem.net/forumща много отчетливо в „Тихият пролетен дъжд":
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха!
Друго е настроението в „Кръгозори надhttp://www.teenproblem.net/forumвесени", където водата се свързва с тъжhttp://www.teenproblem.net/forumния есенен сезон - особено предпочитан от символистите заради лиричната меланhttp://www.teenproblem.net/forumхолия на изживяването.
Като втори архетипен образ се налага зеhttp://www.teenproblem.net/forumмята като начало на живота и на силното женско присъствие, на хармонията и исhttp://www.teenproblem.net/forumтинското битие - живот и смърт, успокоеhttp://www.teenproblem.net/forumние и забрава, движение и покой. В „Тихият пролетен дъжд" образът на земята е одуhttp://www.teenproblem.net/forumхотворен посредством използваната от поhttp://www.teenproblem.net/forumета синестезия: „слуша земята и тръпне", а в „Светло утро" хиперболично-метафорична е връзката със света: Ти безбрежна шир събуди, звънна в моите стъкла -
И третата стихия - огънят - присъства в триптиха на Николай Лилиев като архетиhttp://www.teenproblem.net/forumпен образ посредством синонимите на светлината („ изгряха " и „ искрици изтляха" в „Тихият пролетен дъжд", „ всяка пара и мъгhttp://www.teenproblem.net/forumла" - в „Светло утро"). Огънят като соларен символ води мисълта към духовното триединство - вяра, надежда и любов, в пътя към човешкото щастие. Той дава сиhttp://www.teenproblem.net/forumгурност на колебаещия се и го води към светлината в борбата с мрака и страданиеhttp://www.teenproblem.net/forumто. Затова не е чудно, че в „Кръгозори надhttp://www.teenproblem.net/forumвесени" този символен образ не се явява с нито едно от ореолните си значения.
Интересни наблюдения могат да се напhttp://www.teenproblem.net/forumравят върху архетипните образи на пепеhttp://www.teenproblem.net/forumрудата и крилата в „Светло утро" - творhttp://www.teenproblem.net/forumба, която кореспондира с „Пеперуда" на немскоезичния австрийски поет Николаус Ленау. Като символен аранжимент на проhttp://www.teenproblem.net/forumлетта и утрото, пеперудата насочва към вълhttp://www.teenproblem.net/forumненията на човека, към очакванията за щасhttp://www.teenproblem.net/forumтие в света на пътищата без изход. Тя носи тайнството на възкресението и мисълта за възможното безсмъртие на душата, постиhttp://www.teenproblem.net/forumжимо чрез метаморфозите на тленното и вечното духовно битие. Крилете само подhttp://www.teenproblem.net/forumсилват усещането за полет на духа в света, лишен от красота и хармония. Затова посhttp://www.teenproblem.net/forumредством двустишния рефрен Николай Лиhttp://www.teenproblem.net/forumлиев насочва възприятията към изцяло дуhttp://www.teenproblem.net/forumховни търсения в свят, лишен от истински високи пространства: пеперуди, пеперуди, тънки, сребърни крила.
Мракът като архетипен образ се противоhttp://www.teenproblem.net/forumпоставя на светлината, типична за първите две стихотворения от триптиха - „Тихият пролетен дъжд" и „Светло утро", за да зазhttp://www.teenproblem.net/forumвучи тежко и ангажиращо в „Кръгозори надhttp://www.teenproblem.net/forumвесени" със синонимите си, прогонващи каhttp://www.teenproblem.net/forumто че ли всякаква надежда за спасение. Той напомня за първичния хаос, за безнадеждhttp://www.teenproblem.net/forumността и страданието в този свят, лишен от красота и взаимност. И ако в последната строфа на „Тихият пролетен дъжд" само се предусеща мигновено припламналата „искра" на ново чувство, то е, защото, без да бъде назована, тревогата е вече нагласа за продължаване на пътя:В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха! В „Светло утро" първата строфа напомhttp://www.teenproblem.net/forumня за отминалите премеждия, свързани с тревогата и напрежението:
Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла -
А „Кръгозори надвесени" е мрачно, тъмhttp://www.teenproblem.net/forumно, безнадеждно - дори когато думите не назовават пряко мрака, а неговите синониhttp://www.teenproblem.net/forumми:
Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Рьми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Рьми,
есен е.
И сезонът, и настроението, и чувството за самота („ние бродим сами") сгъстяват усещаhttp://www.teenproblem.net/forumнето за предопределеност и водят до почти апокалиптичното изживяване на човека, заhttp://www.teenproblem.net/forumгубил посоката в света на обезценяващите се стойности. Но и тук, като в „Тихият проhttp://www.teenproblem.net/forumлетен дъжд", се налага още един архетипен образ - на стряхата, приел изразната сила на синекдоха. Желанието за дом и закрила е внушено чрез графичното оформяне на творбата, в която по-дългите стихове са „надhttp://www.teenproblem.net/forumвесени" над самотника, търсещ изход в дъжhttp://www.teenproblem.net/forumдовната есен. Но по-интересно е предстаhttp://www.teenproblem.net/forumвянето на този образ (стряхата) в първата творба, където вертикалното пространство очертава духовните търсения на човека, гоhttp://www.teenproblem.net/forumтов да посрещне светлината заради желаhttp://www.teenproblem.net/forumнието за живот:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха... Внимателното вглеждане в синтаксиса на стихотворенията показва, че Николай Лилиев има определено предпочитание към повествователните изречения. Като изhttp://www.teenproblem.net/forumключение може да се посочи „Тихият проhttp://www.teenproblem.net/forumлетен дъжд", където има и възклицателни конструкции, издаващи все още ненарушеното чувство за хармония у лирическия изповедник. Но и тук избраните глаголни форми показват развитието на изживяваhttp://www.teenproblem.net/forumнето - от очакване и надежда - към приhttp://www.teenproblem.net/forumмирение („звънна", „изгряха", „слуша", „тръпне", „шъпне", „изтляха"). Много по-убедително тръгването към светлината като очакване се усеща в „Светло утро" („прокуди", „събуди", „звънна" и „затрептяха"). Но в „Кръгозори надвесени" глаголните форми показват окончателното затваряне на лирическото чувство в болката от самоhttp://www.teenproblem.net/forumтата поради липсата на перспектива („Ръми", „е", „бродим").
И трите произведения са изградени върhttp://www.teenproblem.net/forumху основата на антитезата. Чрез нея се разhttp://www.teenproblem.net/forumкриват полюсните чувства и изживявания на лирическия герой още в „Тихият пролеhttp://www.teenproblem.net/forumтен дъжд" („тихият", „шъпне" - „звънна"; „ изгряха " - „ изтляха "; „ сълзи " - „ възторг" -„уплаха "). В „Светло утро" антитезно са поhttp://www.teenproblem.net/forumказани различните състояния на природаhttp://www.teenproblem.net/forumта, резониращи върху преживяванията и на лирическия герой („Светло утро" - „пара и мъгла "; „ прокуда " - „ събуди"; „ безбрежна шир" - „моите стъкла"). Но най-силно лирическо изживяване провокира изполhttp://www.teenproblem.net/forumзваният оксиморон „ние бродим сами" в „Кръгозори надвесени", където неназованите „аз" и „ти" очертават пътя на двама самотници по света.
Художествената функция на епитетите в пространството на творбите е разнородhttp://www.teenproblem.net/forumно. „ Тихият пролетен", „моята" и „пролетhttp://www.teenproblem.net/forumни" в „Тихият пролетен дъжд" внушават представата за възраждане на живот в чувhttp://www.teenproblem.net/forumствата и преживяванията. Повечето епитеhttp://www.teenproblem.net/forumти в „Светло утро" („Светло", „тънки, среhttp://www.teenproblem.net/forumбърни", „безбрежна") водят към широките и високи пространства на духа. Тягостно чувство пораждат „сплътени" и „глухи" в „Кръгозори надвесени".
Изказът на Николай Лилиев е определеhttp://www.teenproblem.net/forumно метафорично-подтекстови - дори тогаhttp://www.teenproblem.net/forumва, когато се създава впечатлението за изчистеност на картините. В „Тихият проhttp://www.teenproblem.net/forumлетен дъжд" метафорите са предимно метонимични или са синекдохи („звънна над моята стряха", „слуша земята и тръпне", „шъпне", „колко искрици изтляха!"), като поhttp://www.teenproblem.net/forumнякога са обвързани и с алегорията: тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне.
В „Светло утро" метафорите са в опозиhttp://www.teenproblem.net/forumция („светло утро" - „пара и мъгла") или са алегорични („Звънна в моите стъкла"). Меhttp://www.teenproblem.net/forumтафоричният изказ в „Кръгозори надвесеhttp://www.teenproblem.net/forumни" създава чувството за безприютност и заплаха.
И трите лирически миниатюри са изграhttp://www.teenproblem.net/forumдени от Николай Лилиев на основата на множество повторения. В рефрена на „Тиhttp://www.teenproblem.net/forumхият пролетен дъжд"те са плеонастични. В „Светло утро" рефренът е градиран: пеперуди, пеперуди, тънки, сребърни крила.
Повторенията в „Кръгозори надвесени" са импресивни и експресивни, внушаващи чрез звукописа определени зрителни и слуhttp://www.teenproblem.net/forumхови картини и впечатления („есен е").
Анафорите („колко" в „Тихият пролетен дъжд"), тавтологиите (и в „Светло утро") и синонимите на светлината и движението („бродим") доближават творбите до най-добрите образци на изповедната европейсhttp://www.teenproblem.net/forumка лирика. Чрез повторенията се изгражhttp://www.teenproblem.net/forumдат зрителни и слухови картини заради музикалността им („Тихият пролетен дъжд"):
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне. По естетически път е внушена предстаhttp://www.teenproblem.net/forumвата за хармония и красота, към които са насочени лирическите стремления („Светhttp://www.teenproblem.net/forumло утро"):
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила -
пеперуди, пеперуди,
тънки, сребърни крила. Под силното влияние на Пол Верлен, Ниhttp://www.teenproblem.net/forumколай Лилиев доказва символистичната осhttp://www.teenproblem.net/forumнова на своите търсения и в трите произвеhttp://www.teenproblem.net/forumдения. Тази е и причината, заради която литературният историк Светлозар Игов опhttp://www.teenproblem.net/forumределя стиха на поета като „най-звучния, най-музикалния", способен да изгради „съhttp://www.teenproblem.net/forumвършени поетически мелодии". Неслучайно и по-голямата част от съвременниците на твореца го сравняват нееднократно с Димчо Дебелянов. И досега поетът е межhttp://www.teenproblem.net/forumду големите европейски символисти, доhttp://www.teenproblem.net/forumказали естетическото въздействие на съвърhttp://www.teenproblem.net/forumшената поетическа форма. За това въздейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвие особена роля играят рефрените, внуhttp://www.teenproblem.net/forumшаващи определено емоционално настроhttp://www.teenproblem.net/forumение. Чрез тях се надгражда темата и се осъществява връзката между автора и читаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля. Засилва се вътрешният смисъл на поhttp://www.teenproblem.net/forumетическото послание и се показва родстhttp://www.teenproblem.net/forumвото с универсалните ценности, без които е невъзможно съществуването на индивиhttp://www.teenproblem.net/forumда. Поетичният рефрен води до песенно звучене на триптиха, а това е условие и за безпрепятственото му възприемане отстраhttp://www.teenproblem.net/forumна на читателската аудитория.
Обикновено Николай Лилиев търси разhttp://www.teenproblem.net/forumнообразие и в ритмичните стъпки, посредhttp://www.teenproblem.net/forumством които постига определено внушение. Дактилната ритмична стъпка в „Тихият пролетен дъжд" придава умереност на риhttp://www.teenproblem.net/forumтъма и внушава усещането за обновление. Хореят е съчетан с пирихий в „Светло утhttp://www.teenproblem.net/forumро" и звучи радостно и възторжено. Анапесгьт е съчетан с ямбични и дактилни стъпhttp://www.teenproblem.net/forumки в „Кръгозори надвесени". Неслучайно тази творба звучи дисонансно с останалиhttp://www.teenproblem.net/forumте две, но затова пък очертава посоката на лирическите търсения и на поета, и на неhttp://www.teenproblem.net/forumговите съвременници с модернистична нагhttp://www.teenproblem.net/forumласа.