amk933, съгласна съм с теб, но съм била толкова щастлива, когато съм ходила на работа, че нямам думи. Да, смятам, че с малки изключения съм била ценена и уважавана. А и аз самата съм се старала да бъда добър учител, добър педагог и най-важното добър човек. Да си учител е изключително трудно и наистина ти разбива нервите, но когато чувстваш, че това е твоето призвание, просто не се чувстваш на място на друга работа. Харесва ми да работя в тези област. Чувствам се доволна и щастлива, а 2-3 момента в кратката ми кариера до сега, топлят душата ми. Да, не съм била просто учител, а човек към тях. Не мога да ви опиша чувството, което изпитваш, когато видиш, че си научил някой на нещо, когато ти благодарят, че си им помогнал, когато 1 разходка от 500 метра се превръща в приключение за теб, защото поне 50 пъти през това време те поздравяват и отвръщат на поздрава ти.
Аз обаче завърших педагогика между другото. Учих 4 семестъра, паралелно с бакалавърската си степен. И още от 1-вия час пред класа усетих, че това е моята работа. Не помня по-гаден ден тази година, от този в който ми изтече договора. Беше ми ужасно мъчно и сега училището, децата, обстановката и работата ми липсват. Не е цветя и рози. Тежко е. Носиш си работата в дома. Аз водих 4 дисциплини. Без едната на 2 или 3 курса(9-ти, 10-ти или 11-ти). В учебния план имаше неща, които аз като ученичка не съм учила, а даже и като студентка. Дори и да знаеш нещата, трябва да ги "смелиш" и предадеш по лесен, разбираем и достъпен начин, но не и на прекалено ниско ниво. Нямаше учебници или ако имаше бяха много лоши и несъобразени с учебния план. Да не говорим колко бумащина имаш да попълваш - то дневници, материални книги, разписания, книги за консултации, материална книга. Отделно постоянно бях в разни комисии по изготвяне на изпитни материали или провеждане на изпити в самостоятелна форма на обучение. Протоколи, оценъчни карти, билети...ужас. Учителите днес са писари. Без компютърни умения на доста добро ниво и ако те бързи да пишеш и на ръка...загазил си. Изобщо педагогическия труд не е никак лесен и за жалост не е ценен и морално, и материално. Заплащането не е високо наистина. Добри пари получават учителите с дълъг стаж, които са председатели на 1-2-5 комисии и обединения.
Ако те влече - давай, но се концентрирай само в 1 специалност или по-близки. За тази работа трябва да имаш лично желание и голямо сърце. Защото не бива да си егоист по отношение на знанията си. Децата са любознателни и питат. Може да не е са толкова ученолюбиви, както преди години, но са свръх информирани и могат да поставят всеки учител в неудобно положение. Особено от моята област (Информатика)...
Учител не се става като завършиш педагогика, а завършваш педагогика, защото усещаш че това е призванието ти.
Извинявам се, че съм така многословна. Просто темата ми навява особен сантимент.

Обучението ми допълнително към основната специалност си избих от по-малко от 2 заплати. Всъщност всичко, което съм получила сега като пари от 9 месеца учителстване и 3-те месеца на хонорар е повече, отколкото вложеното в образованието ми, барабар с учебниците и магистърската степен (карах я дистанционно и само тя е към 2 бона и нещо). Заплатата все пак не е минималната, а и има и бонуси...
Самата ми специалност Педагогика (Икономическа педагогика) ми струваше около 500 лв. 4 семестър по 120 лв такса. Учебници не съм купувала. Имам пълната правоспособност да преподавам всички дисциплини, свързани с Инфрматика, Икономика и Английски език.