ДРЪЗКИЯТ ТЕРСИТ

Първа и Втора песен на „Илиада” представят конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. Участващ във войната, за да защити честта на рода си, а също и да извоюва бо¬гата плячка, Агамемнон се сблъсква с гне¬ва ни племенния вожд Ахил и на обикновения войник Терсит. Този гняв е породен от незагрижеността и несправедливото от¬ношение към войските, от грубостта, не¬наситността, от честолюбието, властолюбието и неоправданата дързост на царя. Така поведението на Агамемнон предизвиква негодуванието на Ахил и Терсит.
Втора песен на „Илиада” представя протеста на Терсит - обикновения войник. Терсит изразява народ¬ното недоволство и негодувание пред несправедли¬вата подялба на благата и самоволното управление. Агамемнон решава да изпита войските, своите подчинени, като уж обяви края на войната и предстоящата възможност за тях да се завърнат в роди¬ната. Племенните вождове и обикновените воини побягват към корабите, зарадвани и доволни от вестта, но Одисей, изпратен от богинята Атина и въоръжен със скиптъра на Агамем¬нон, възпира бягащите. В този миг се надига Терсит, който има основател¬ни причини за недоволство и протест. Смел и откровен, той не се страхува да изкаже мислите си. Дръзва да се из¬прави в словесен двубой с Агамемнон, като отправя своето порицание:
За тебе, водача, е срамно
все да увличаш във гибел и зло
синовете ахейски.
Терсит отстоява правата на колектива, макар да не се ползва с негова¬та почит. Поведението му е форма на неподчинение, на пренебрегване на нормите. Терсит е заплашен и наказан от цар Одисеи с жезъла му:
„Ще те изпратя разплакан
при нашите кораби вити,
вън от света изгонен позорно
със удари тежки.”
Рече и сам го зашиба със
жезъла твърд по плещите.
Одисей го обсипва с хулни думи. Ге¬роят е унизен и се разплаква. Натъжава го и смехът на ахейците, които не раз¬бират личния мотив за дързостта му.
Терсит е обикновен воин и затова ня¬ма право да се изправя срещу царя. Отношението на Омир към Терсит е ярко изразено чрез действията на Одисей.
Образът му олицетворява представа¬та на древните гърци за грозно и урод¬ливо във физически, духовен и нравст¬вен план:
Между дошлите при Троя ахейци той
беше най-грозен,
с гърбица, куц, кривоглед,
раменете му хилави бяха,
вгънати силно навътре и
сведени чак до гърдите.
Имаше остра глава само със
няколко щръкнали косми.
Физически слаб и недъгав, Терсит е пълна противоположност на идеалния епически герой. Участвайки във война¬та като наемен воин по задължение, ге¬роят се стреми да спечели. Почита ис¬тината и е готов да изрази откровено своето недоволство. Това, с което не се съобразява, е социалното му положение, гражданските му права и подбуди, тласнали го към решението да вземе участие във войната.Кой всъщност е Терсит? На гръцки „терсос” означава дързост, наглост, нахалство. В неговите думи се изразява гласът на нарастващото народно недоволство. Той си позволява да съди вождовете и да се приравнява към тях.
Терсит се отнася с негодувание не са¬мо към вожда, но и към обикновените воини, които се примиряват със своето положение:
Жалки, презрени страхливци!
Ахейки, но не и ахейци!
За него жалък и презрян човек е този, който не се бунтува, а се оставя да бъ¬де потъпкан и онеправдан, да позволи волята на вожда да надделее над него¬вата лична. Ето защо вождовете са горди в своето величие, крепящо се на основата на безропотното мълчание. Този бунтар, неразбран от остана¬лите, не би могъл да спечели симпати¬ята на Омир. Нарушил е дисциплината в колектива, отклонил се е от нормите на геройската етика. Не го разбират и не го приемат и останалите воини, ма¬кар в своя гневен устрем Терсит да из¬разява скрития им копнеж, порива им към свободен, мирен живот. Свидетели на жестокото наказание на Терсит от страна на Одисей, воините остават „безмълвно” на своите места. Надсми¬ват се над разплакания Терсит, но тъгата не ги подминава. Усещат болката на дръзкия, незаслужено наказан бунтар. Терсит се превръща в жертва, върху която сякаш са стоварени всички недъзи и несъвършенства на общес¬твото. Образът на героя е едновре¬менно смешен и тъжен.
Поведението на Терсит би могло да се определи като присъщо на преда¬тел, родоотстъпник, защото той е нарушил идеала за общо единство.Той е „опасен хулител” и създава пораженски настроения сред ахейците. Обикновеният воин няма право да се осмелява да негодува, да възроптае срещу установения ред, срещу само¬волното управление на царя. Терсит е този, който се откроява от масата. Смело участва в битките, но неговата дързост застрашава си¬гурността, авторитета на царя. Из¬борът на името отразява характера му, а непривлекателният му външен облик е израз на пренебрежението на ав¬тора Към него. физическият портрет отблъсква, поражда отвращение. Оди¬сей го обвинява, че е „глупав дърдорко”, „гръмогласен вития”. Реакцията на Оди¬сей всъщност изразява авторовото мнение - отклоняване от нормите на поведение, а подобно отношение би следвало да бъде наказано.
Терсит е примирен с болката, обида¬та и срама: ”Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни... ...Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна, сгърчен от болка, погледна смутено, изтри си очите. Връща се при колектива, който му се надсмива.
Недоволството е все още индивидуа¬лен акт, мотивиран от личен импулс. Омир разкрива едно-единствено негово проявление. Оценяван от позицията на нашето време, Терсит из¬глежда бунтар, но за времето на Омир подобно разбира¬не на образа е невъзможно, защото обществото не позна¬ва социалния бунт. Поведението на героя противоречи на ге¬ройската етика. Той е антигерой, антипод на епи¬ческия герой, защото призовава за безславно зав¬ръщане у дома. Подобен човек в древността е бил възприеман като предател, родоотстъпник, дезертьор - поведение, достойно за презрение. Затова и Омир, и воините възприемат като зас¬лужено наказание за Терсит „думите свирепи” на Одисей. Епическият поет не приема пора¬жението и пораженческите настроения, които този „опасен хулител” всява сред войската. От¬рицателното отношение на този „неуморен във думи” ахейски воин се определя и от това, че Терсит нарушава идеала на древните за общо единство и единодействие по време на война. Но верен на епическия принцип на изображе¬ние, поетът показва всичко така, както го вижда в заобикалящата го действителност.