просто незнам откъде да започна и какво да кажа не съм същият който бях изпаднал съм в едно голямо отчаяние мозакът ми е тотално изключил просто немога да мисля за нищо всичко пред мен е празно денонощно съм подтиснат изнервен замаен изтощен погледът ми е замаглен времето покрай мен лети а нищо не правя имам приятелка от която немога да се оплача разбираме се идеално и не виждам да е там проблема а е дълбоко в мен бях активен постоянно обичах купони музика работата си и изведнъж всичко ми се срина незнам какво да правя всичко ми е безинтересно почнах да немога да мисля адекватно правя всичко по навик и инстинкт сподям това непрекъснато с приятели близки но никой незнае какво да правим ходих по лекари тъпкаха ме с лекарства едва ли не с диагноза шизофрения по късно търсих разни магове защото повечето ми приятели вярват че е магия че някой ми завижда опитах всичко но нищо не помага просто се моля и искам ако има някой със същия проблем нека да пише
Поста ти щеше да е още по-отвратителен ако беше слято написан. Поздравления, че поне умееш са използваш space бутона.
Иначе ти не учиш ли? Не работиш ли? Намери си причина за това да съществуваш, не ходи по врачки и не притеснвай близките си с измислени заболявания, защото повярвай ми, шизофренията е най-отвратителната ментална болест и няма нищо общо с депресията. Ако си инат и не ти се работи, но пък парите ти стигат за всичко, ожени се за приятелката си, създай семейство и ето ти цел в живота...
не че имам шезофрения,напротив точно това изтъкнах.Имам точно това чувство което описах за себе си.Не е нищо измислено караха ме каде ли не Бургас,Варна и ме тъпкаха с хапчета посто моят живот е пълен с проблеми безпаричие макар че взимам доста добра заплата те пак не ми стигат,Наскоро баща ми почина бяха и разведени с майка ми само скандали,караници и въпреки това бях силен,борбен излизах непрекъснато ходих си по фитнеси на работа,забавлявах се,а сега всичко ме дразни,изнервя ме незнам как и с какво да си запълвам времето,нищо немога да правя,нищо не ме радва.Немога да мисля.започнах да не помня,някак си не ме интересува нищо и просто гледам да ходя на работа да изкарам пари да си плащам дълговете.Дайте ми съвет как да се върна към предияния си начин на живот.
Предишния ти начин на живот няма как да си го вънреш. Всичко е от възрастта, просто в момента се пробуждаш и навлизаш в проблемите и жестокостта на света, в който живеем. Тепърва ти предстои да се сблъскваш с борбата за оцеляване и ситото на живота, който пресява по-силните от по-слабите. Важно е да си намериш предназначение, вече ти казах. Или създай семейство с приятелката си, или продължавай все със същия дух да тъпчеш на едно място, да си спомняш с умиление за безгрижните ученически години - купоните, приятелите, които вече са отдавна пораснатнали и вече търсят и те своя път. Захвани се с нещо полезно, което да оправада мъките, които си имал до сега. Нямаш ли си някакви поуки, които да си си извадил за 19-20 години на съществуване на тази земя? Да, не отричам, че да се мотивираш е трудно, но е много по-трудно просто да съществуваш вегетирайки и осланяйки се на спомените, които уж ти вдъхват чувството, че животът ти не е празен, а е бил много състоятелен. Купоните, безгрижието... всичко това е до едно време. Родителите не са безсмъртни, моите съболезнования за баща ти, но да речем, че в момента той те наблюдава от някъде (горе, долу - няма значение) помисли си какво би искал той ти да правиш със себе си. Ами стегни се малко, спри да хленчиш. Присъщо е за мъжете да не плачат, да бъдат силни. Бъди силен, справяй се с необходимото, така че да запазиш здравия си разсъдък. А необходимото в твоя случай е единствено да гледаш напред, да се радваш за това, че все още има хора около теб, които не са забравили, че съществуваш, да доказваш обичта към майка си и приятелката си до колкото е възможно... В общи линии ти това със сигурност си го знаеш, просто е необходимо да осъзнаеш, че точно това е от значение. Нямаш шизофрения със сигурност, надявам се да не си имал проблеми с наркотиците или да си злоупотребявал с тях по някакъв начин в миналото си, защото това променя същността на пролблема много. Но докато си здрав тялом, макар и духом да си паднал, каузата ти не е загубена. Продължавай да работиш, помисли за инвестиция в бъдеще - образование или създаването на дом/семейство. Всичко това ще ти вдъхне самочувствие, което сега нямаш и, което със сигурност допринася за сегашната ти депресия. Здравето е най-важно, нямаш нужда от лечение ако то не помага. Магии също няма. Използвай силата на здравия разум, ако имаш прекалено много свободно време, запълвай го със спорт, общувай с по-зрели хора, взимай примери от тях как те се справят с живота на възрастните така да се каже, все пак до скоро си общувал буквално с деца. Имаш нужда от зрели контакти, от които да извличаш подходящ модел на поведение за един възрастен, най-онсовното е да не мрънкаш и да не се оплакваш, това е силата на самовнушението. Така не си помагаш, а само си влошаваш депресията защото подсилваш стреса си.
Благодаря за вниманието и както и ти написа всичко това и аз си го знам и се опитвам да се боря,но повярвай ми много е трудно.Просто толкова проблеми имам,че явно това ме събаря.На много моменти си мисля,че приятелката ми е самовлюбена егоистка и не се интересува от моите проблеми.Макар,ме утешава си мисля,че 5 пари не дава как живея и колко ми е трудно всичко.Защото на този етап тя трявба да ми бъде упората в живота,а си мисля,че гледа себе си и семейството си.Иска само да се забавлява на моменти ми натяква,че неможе без мен и много ме обича,но и същевременно се кара с мен,защото не сам я правил щастлива както преди
Просто преживях толкова много през миналата и тази година и явно ми е много на нагорно и вече от насабиране е станало така.Преживях развод на родителите си незнаех с кой да живея,постоянно бях принуден да съм на квартира с единият или другият.3 катастрофи преживях.На 2 пати ми взимаха книжката и то едва ли не заради приятелката ми,понеже баща и е инспектор в полицията и постоянно ми пишеше актове нарочно.Преборих се с това заради нея.По късно бивша моя приятелка и нейна позната с която излезнах на няколко пъти да си говорим да и кажа,че няма смисъл да ме преследва да престане да ни прави мръсно,но приятелката ми чула от нея че сме били спали заедно 5-6 пъти.Скарахме се сдобрихме се по късно уж ми вярваше,но ми изневери с приятел и въпреки това останахме заедно с това момиче.Тъкмо пак почнахме да си се разбираме и никой вече не правеше грешки.Двама приятели откаднаха 15каси бира помолиха ме да ги скрием в мазето ми след това тя разбра скарахме се че не съм и казал отиде и ни набута и ни осъдиха на условна.Уби ми се и мечтата като знам че немога да стана и кадрови войник какъвто от малък си мечтаех.И така просто толкова имам преживяно толкова много търпях,но вече немога
Всъщност най-лошото от всичко са приятелите ти. Не е ли възможно да си намериш такива, на които си необходим не само защото си услужлив и би им помогнал в скриването на плячка от обир например? Обикновено най-невинните си патят в живота. За приятелката ти няма какво да се каже, щом я чувстваш като егоистка, значи е така. Все пак хубаво е, че поне я имаш. Без приятелка е много по-зле от колкото с такава, каквато и да е тя. Горе главата, не унивай. Имаш към 60 години живот още. Само коренна промяна може да те измъкне от оковите на ужасния затворен кръг, в който се намираш. Така както ми се струва си човек, който няма какво толкова съществено да изгуби повече. Просто избягай от проблемите, остави ги зад гърба си всичките, напълно възможно е ако напуснеш града, ако се амбицираш да следваш или нещо от сорта. Успех, дано си запазил вярата във възможностите си.
Отговор в тема
просто незнам откъде да започна и какво да кажа не съм същият който бях изпаднал съм в едно голямо отчаяние мозакът ми е тотално изключил просто немога да мисля за нищо всичко пред мен е празно денонощно съм подтиснат изнервен замаен изтощен погледът ми е замаглен времето покрай мен лети а нищо не правя имам приятелка от която немога да се оплача разбираме се идеално и не виждам да е там проблема а е дълбоко в мен бях активен постоянно обичах купони музика работата си и изведнъж всичко ми се срина незнам какво да правя всичко ми е безинтересно почнах да немога да мисля адекватно правя всичко по навик и инстинкт сподям това непрекъснато с приятели близки но никой незнае какво да правим ходих по лекари тъпкаха ме с лекарства едва ли не с диагноза шизофрения по късно търсих разни магове защото повечето ми приятели вярват че е магия че някой ми завижда опитах всичко но нищо не помага просто се моля и искам ако има някой със същия проблем нека да пише
)
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат