Ще се опитам накратко да ви разкажа как се чувствам .... Може би в период от една година... преживях човек, който обичам дори незнам преживяла ли съм го, но намерих друг който да заеме мястото му да обичайните думи и той казваше че ме обича но аз вярвах се пак имаме минало ходихме преди 2 години когато аз не го нараних и оставих.Реших че трябва да се боря пак да бъдем заедно но да има приятелка от две години и все пак твърди че ме обича и много щастлив когато е с мен и още толкова несигурен ... Аз му казах промених се... но той явно е решил че всеки е по добре да продължи напред ще кажете какво толкова двама човека времето лекува ...Искаше ми се само това да беше, но ейто че стигаме и до приятелите в труден момент е аз осъзнах че нямам такива имам такива, който да ме викнат когато имат нужда от мен, но не и такива когато аз имам нужда от тях ...Винаги аз търся винаги аз отивам където ми се каже винаги аз правя компромиси .... Това е и сега ме боли искам с някой да излезна, но няма с кой няма на кой да се опра скоро ще имам рожден ден и какво от това след като няма истински хора около мен Чувствам се сама и незнам как да се държа към тях... Като цяло с хората около мен.