Колко от вас са в депресия или са изпадали тази година...

[dimi93]

Тази година си беше пълна с всякакви случки:добри и лоши.
Първата половина беше супер... влюбих се, връзката ми вървеше като по вода. Имах приятели, добри оценки. После всичко тръгна наопаки. Сега макар, че са празници, се чувствам адски гадно. Нямам приятели. Връзката ми върви и аз не знам как Даже не ми се и пише... просто се чувствам страшно сама.

Dude, не са ти нужни приятели Аз също нямам много. Т.е. и аз нямам, имам само добри познати и 1 или 2ма истински приятели. Просто нужни са ти 1 или 2ма. Отностно приятели не мога да кажа, че съм самотен, защото познавам много добре хората до себе си, тези които наричам приятели, и знам, че всичко мога да им кажа и за всичко мога да разчитам на тях. И най-близката ми приятелка т.е. човека който ми е повече от сестра та с това момиче се запознахме точно в този форум. Мисалта ми е, че приятели винаги можеш да си намериш (е едва ли ще са като моите :P ) НО ПРИЧИНАТА ЗА ДЕПРЕСИЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЛИПСАТА НА ПРИЯТЕЛИ!

А от какво може да е бе,малоумна краво.Даже незнам мъжко ли си женско ли си,ама ако си момче ще е страшно. Да не ми кажеш че не ти трябват приятели!Ми кво ти трябват?!Гадже!?Ама не ме изнервяйте сега че съм в добро настроение....
Да ви....в емовските прости тикви.

Исках да кажа, че не и трябват шумни компании с които да се напива, пуши да се дрогира. Да са най-яките. Да са правят на вище ма кой съм. На номер 1 !!! Искам да кажа, че не може да изпадне в депресия защото не е фешънка и защото не е най най пополярния човек в града и в даскалото си. АИ ДА МОМЧЕ СЪМ! :P :P :P :P :P :P :P :P :P

[ThroughStruggle]

Спрете да използвате думи, без да знаете значението им, просто защото звучат интелигентно.
Депресията е диагноза. Това е заболяване.
И сега да не ми заговорите за преносен смисъл. Няма да се получи.

[mrafka]

gorska... и аз съм същата..имам някои много весели дни и някои много сдухани..
Пример- значи тово беше един много сдухан ден, в който ме дразнеха всички. Дори и приятелката ми. И значи вече сме последин час и сме си събрали компанията на задните чинове и си ръсим простотии. Изведнъж млъкнахме и аз избухнах в необуздан смях и след това в рев. Всички си почнаха да питат "кво ти има" а аз всъщност не знаех кво ми има. Госпожата стоеше и ме глидаше със зяпнала уста...видя че ми е зле и на всичкото отгори незнам защо ме накара да превеждам урока( по английски) часа свърши когато бях в началото и всички излазохо..приятелите ми ме успокоиха и така..просто на последък ми се беше насъбрало много щото не ми се разпраяше и си го събирах в себе си и то просто трябваше да излезе от някъде..после се чувствах лека ката перце, макар че можеше да се размине и без това. Сега не обръщам толкова внимание и не задържам излишните емоции в себе си...Е то понъкога няма начин!!!

ПС: не съм ЕМО..никак дажее

[Zarity]

Спрете да използвате думи, без да знаете значението им, просто защото звучат интелигентно.
Депресията е диагноза. Това е заболяване.
И сега да не ми заговорите за преносен смисъл. Няма да се получи.

И аз се опитвам да обясня това,но все пак кой да го чуе...

[Assshley]

Ооо беше си депресия . Ама един човек ми помогна да се справя с това .. същия,който ме докара до там в интерес на истината,но няма значение.