Човекът и природата са неразривно свързани части на едно цяло, наречено ЖИВОТ. Пред човешката цивилизация има две алтернативи -да промени себе си, за да оцелее или да загине такава, каквато е. Иначе казано - изправени сме пред избора да ремонтираме дома си или да го видим разрушен.
От подземните и надземни природни богатства ние добиваме иили произвеждаме почти всички жизненоважни ресурси необходими за живота на човека. Световният океан, Антарктика и околоземното космическо пространство са общочовешко наследство, ключов фактор за поддържане екологичния баланс на биосферата и източник на възобновими ресурси от неоценимо значение за сегашното и бъдещото развитие на човечеството.
Да опазваме и възстановяваме природата при добив на подземни богатства, особено по открит начинhttp://www.teenproblem.net/forum означава да опазвамеhttp://www.teenproblem.net/forum ЖИВОТА и здравето на хората, които работят в нашето предприятие и на хората, които живеят в района , както и да постигнем изискванията за устойчиво развитие.
Природата е наша майка. Тя се грижи за нас и ни обича. Когато сме много неразумни, не си даваме почивка и се саморазрушаваме, тя винаги ни предупреждава и ако сами не се спрем, ни ограничава понякога дори чрез болестта.
От най-далечни времена човекът, неговият живот и цялостната му трудова дейност зависят до голяма степен от силите на природата. Изправен пред могъществото на вселената, той векове наред се стреми да опознае и открие закономерностите в нея, да долови и осмисли причините за целия природен кръговрат. Процесът на изясняване на връзката между човек и природа е продължителен. Той преминава поредица от древни и по-нови митове и култове, които човекът сам създава, за да постигне с тяхна помощ едно относително равновесие в досега си с природните явления. Но често природата е по-силна от него и затова той я обожествява. По този начин възникват многообразни митове, легенди и предания, в които природните стихии се представят като свръхестествени сили-демони или божества. В продължение на столетия хората принасят жертви в тяхна чест, за да ги умилостивят, за да предизвикат тяхното благоразположение.
Човек е лице в лице с природата, а природата на човека разрушава природата.
Големият проблем на 19 в. е индустриализацията, която води до замърсяване на околната среда. Трябваше да мине целия 20 век, за да започнем да разбираме колко катастрофални са последствията от неудържимата индустриализация. По същия начин във войните през 20 в. трябваше да бъдат дадени всички тези милиони жертви, за да се роди Европа, каквато я познаваме днес. Трябва дълъг период от време да се натрупва знание, за да може обществото да развие чувствителност и да превърне това знание в обществено съзнание.
Човечеството не може повече да се отнася към природата и природните ресурси като че ли те са някакъв страничен декор в нашия живот, който може да бъде подменян, "разхубавяван" и после изхвърлян след като вече стане ненужен. Ние не можем повече да си позволяваме безразборно да разпиляваме ресурсите, безотговорно да замърсяваме водата, която пием, въздуха, който дишаме, почвите, който раждат житото, да унищожаваме горите, да рушим и разваляме природните красоти. Но не бива, а и не е възможно, да се отнасяме към природата като към музейна вещ, която редовно се почиства и после се заключва в стъклена витрина за всеобщо обозрение.
Съществува една опасна илюзия и тя е, че проблемите пред човечеството са чисто екологични и катастрофата би могла да бъде избягната с цената на повече усилия за опазване на средата, в която живеем.
Поведението на отговорната личност и общност към екологичните проблеми (тук спадат не само проблемите за използване на природната среда, но и проблемите за "екология на духа") се основава на принципа "какво оставяме на бъдните поколения". С какви средства и как на прага на третото хилядолетие да спрем разрушаването на природата? Опитът да се отговори честно и умно на тези въпроси може би ще ни доближи до отговора на въпроса "Какво оставяме на бъдните поколения?"
Борбата с природата за оцеляване на човека трябва да бъде заменена от борбата на човека за оцеляване на природата.