ами, просто е -- работи по върпоса, щом ти е гадно.
Опитвай постоянно да направиш приятели от класа ти и все някой по-човечен тип ще се отзове на твоята скрита тъга на самота.
Прави им услуги и някакви такива неща или просто, ако от класа ти са прекалено зле прави приятели от самото училище не само от класа ти.
Аз съм се местил супер много пъти по квартали и всеки път като съм се местил никой не знам и разни такива и още при първото ми местене като видях някакви на моята възраст започнах да ги заговарям с разни такива неща:
"Здрасти, как сте? Тук ли живеете? Искате ли да излизаме заедно" и подобие..
Всичко хора сме равни няма от какво да те е срам, нито ти си повече или по-малко от тях, нито те са повече или по-малко от теб.
УСПЕХ! =D>
А пък ако не си направиш приятели, аз ще дойда в класа ти.
"Душата ми е беглец, а ти си нейната крепост." - Иво Гюмов.
"Самотен си, само ако си го помислиш." - Иво Гюмов.
П.п: аз съм Иво Гюмов.
