Дон Кихот

[malko7y]

3дравейте, ще се радвам ако ми помогнете. Трябвада напиша за Дон Кихот - благородният защитник на слабите и неоправданите. Ще съм ви много благодарна ако ми помогнете.

[malko7y]

3дравейте, ще се радвам ако ми помогнете. Трябвада напиша за Дон Кихот - благородният защитник на слабите и онеправданите. Ще съм ви много благодарна ако ми помогнете.

[Tedi4ka]

Дон Кихот. Като представител на идалгията героя на романа “Дон Кихот” Алонсо Кихана носи всички типични черти на своето съсловие. Той се измъчва от изгубения обществен статут на дребното рицарство и поради липсата на жизнена и перспектива гледа назад в миналото. Там това съсловие има не само добро обществено, но и материално състояние. А в настоящето всеки идалго е притиснат от бедността.
Дон Кихот е благороден защитник на бедните. Поривът на бедния идалго е напълно идеалистичен - той тръгва по света, за да възстанови унищожените дълбокохуманни ценности: справедливост, чест, доброта. Трогателна е неговата жертвоготовност да служи на доброто и по този начин да се покрие със слава.
Дон Кихот несъмнено е рожба на своето време. Националното и социалното в образа му се изразяват, съчетани със една напълно изградена общочовешка ценностна система. Когато решава да се превъплъти в странстващ рицар, Алонсо Кихана преценява всички достойнства на рицарските времена. Представите му са идеалистични, книжни, но за него са достатъчно мотивиращи да тръгне по избрания път “Навсякъде по това време са царували мир приятелство и сговор”.
Героят е обзет от оптимистична вяра, че може да изпълни тези хуманни задачи, но развоят на събитията говори повече за високоблагородната същност и искреност на намеренията му, отколкото за тяхната осъществимост. Загубените реални представи за живота подвеждат Дон Кихот. Той се втурва да осъществява целите си с ентусиазъм, но резултатът се разминава с очакванията си. Още при първото излизане от дома си като странстващ рицар героят на Сервантес има възможност да се изяви кат благороден спасител и както иронично отбелязва писателят, да “прекрати едно зло на земята”, но по-късната среща с момчето разкрива другата истина. То отправя не благодарност, а проклятие към всички рицари, защото намесата на Дон Кихот само е предизвикала по-голяма жестокост у господаря му.
Много често героят взема за истински илюзорния свят, сътворрен от въображението му, и без резерви се хвърля в него за да поправи злото, което си внушава, че стои насреща му. В резултат винаги има пострадали невинни, а често и за самия Дон Кихот последствията са сериозни: счупени ребра, избити зъби, счупени ръце. Такива са епизодите със погребалната процесия, нападението на овчето стадо, освобождаването на каторжниците, разпрата с козаря и др., където наред с господаря си страда и верният Санчо.
Романтичен и безкористен е Дон Кихот и в любовта си към избраната “дама на сърцето”. Рицарят дарява обикновената селска девойка Алонса Лоренсо със благородническото име Долсинея дел Тобосо и съобразно традиционната схема на рицарския роман и посвещава добрите си дела. Това не е истинска, а илюзорна любов, но рицаря не може без нея, защото няма рицар без “дама на сърцето”: “Влюбен съм само и само, защото странстващият рицар трябва да бъде влюбен, но любовта ми не е порочна, а чиста и целомъдрена”.
Няма друга човешка ценност пред която Дон Кихот да изпитва такова преклонение като носител на свободен човешки дух той не позволява да бъде ограничавана чиято и да е свобода. Дори каторжниците осъдени за тежки престъпления Дон Кихот смята за онеправдани.
Лудостта на героя превръща несъвършенството на света в съвършенство на идеала. Скрития разум в лудостта му търси доброто там, където има само престъпления порок и корист.