Смях на парцали :D

**Metatron** · 12-11-2009, 13:54

Приятно четене, надявам се да ви развесели

Аз доста се смях

Говорим на различни езици с жените

Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности

Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.
Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.
Та влизам аз, а тя с мокра коса.

- Препотила си се от мъкнене на чували с камби?
- Не
- С пиперки?
- Не, къпах се
- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина – казах го аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.

Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.

Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам „А бурканите?“. Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани.
Нещо ме майтапи това момиче.

- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим – делово отсякох. – Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.
- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!
- Ми? – гълчалив, но любезен поглед.
- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.
- Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че ….. – тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да зарежа мисленето…

- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека – каза приглушено тя и ме погледна с един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли – не можах да разбера. Не мога и да разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.

- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си

- Леле, колко си метафоричен. Хм… – усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)…ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид…

Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча панталоните и ги пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо – затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.

- Убийца! Знаеш ли какво направи? – в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.

- Какво е това?! – зениците й приличаха на очилцата на Троцки.

Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше „джаджа“, а то е „У Р Е Д“ .

Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ?
Толкова сме различни, Господи!