Значии..наскоро се запознах с едно момче.. той е с 2 години по-голям от мен (аз съм 9ти клас) .. в началото нямаше нищо,ноо постепенно започнах да го харесвам.. и много да го харесвам.. и той започна да ми обръща повече внимание.. бяхме заедно доста време.. разхождахме се,смяхме се.. държахме се за ръце.. и аз реших,че трябва да му кажа,какво изпитвам.. и когато му казах.. той ме гледаше,сякаш го беше ударил гръм.. и започна да се оправдава.. че съм страхотно момиче.. и че е знаел,че го харесвам (тогава много се ядосах,защототоо.. за какво мамка му се държа така,сякаш ще се получи) каза мии че сега може да го харесвам,но като го опозная по-добре,може да има толкова много неща,които да не ми допаднат.. "аз си падам малко женкар.. съжалявам,че не можем да сме заедно,просто сега харесвам друго момиче и съм с нея.. но не искам да ми се сърдиш.. искам те като приятел,а за в бъдеще нищо не се знае" .. и аз стоях и гледах като .. той пак ми каза : "разбери,чувствам се гадно,просто нищо не мога да направя" .. предърна ме и си тръгна.. и това беше.. сега се чувствам ужасноо.. главата ме боли... цяла вечер си спомнях за това,което ми каза.. искам да ми помогнете.. как да го преодолея .. благодаря предварителноо..