Аз търся мнение на случаен човек, в което има поне малко логика, приличаща на моята. В този момент не мога да въвличам приятелите си, за да ги моля за съвети...Те знаят историята и моето виждане, затова са малко или повече натоварени от моите собствени заключения.

Да, мисля като детенце, не го отричам...мога да продължа да си подтискам чувствата, това не е проблем, както не е било година вече сигурно...просто той е едно от най-хубавите неща, който са ми се случвали евър. Да, не е сериозен, изпълнителен, не е верен може би, играе си с нервите ми понякога, но обичам да съм с него, обичам да го чувствам, да знам какво мисли, да усещам какво казва...да ме разбират точно както искам, да ме приемат колеблива и ненаясно със себе си...

Но не мога да говоря за това, не умея, не знам как да намеря сили в себе си да започна този разговор, аз не знам какво ще кажа след това...