Да, и както написах в началото на темата, понякога нещата ще са по истински случаи, свързани вероятно с мен. А друг път не ;]]

И сега още едно, най-новото ми е май и тъй като няма какво да правя, ще го пусна. А то е на глави и още не е завършено за това ще е на няколко пъти

The Silver Girl

Началото
Тя живяла сама и неразбрана. Истински се беше влюбвала само веднъж за нейните осемнадесет години живот.
Историята не беше хубава и със щастлив край. Още като малка тя беше срещнала момчето на мечтите си, но не успя да му каже нищо за чувствата си. Любовта остана неизказана и умря, увехнала като цвете.
След години тя отново се влюби силно и непоправимо. Опитваше се да запълва празнотата си с много момчето, но не получи. Болката и само се засилваше и ставаше все по-трудна за подтикване. Един ден тя реши да му каже. Този път успя и момчето разбра за чувствата и, и като че ли и отвърна. След време последва целувка.. Сърцето и се разтуптя, като на птичка, бързо и неукротима. Нищо не се получи.. След случката тя не го видя много време, мислеше си дори че може би не се е влюбила така непосилна и е успяла да го забрави. Но без да искаха приятелите и, и напомниха за него и тя отново беше принудена да подтиква чувствата и болката.
До сега никой не я обичаше както и се искаше. Имаше много приятели, в които беше сигурна, но не искаше да я обичат така. Желанието и беше да я обичат по друг начин. Не беше щастлива, даже напротив, ужасно нещастна! Дошло и беше до гуша от обикновената приятелска любов!

Болестта
Болеше я адски много, безкрайно много.
От година, може би две, тя беше шизофреничка. Чуваше гласове в главата си, които направляваха действията и. Болестта беше необичайно бързо напреднала и беше преминала в редки случаи на раздвоение на личността. От на пръв поглед щастлива, преминаваше в озлобена и нещастна лицемерка, каквато беше истинската и същност, второто и аз. Когато минаваше във второто си състояние, изпитваше непреодолимо желание да убие някой.

Следва продължение ;]]