Здравейте форумци днес ще споделя какво ми е на главата и сърцето. Изминаха почти 2 месеца откакто с моя приятел се разделихме. Той скъса с мен под претекст,че за мен ще е по-добре така да си живея спокойно да излизам и живея студентския си живот. В продължение на седмица бях в шок... Почти не говорих с никой, нямах нужда от съжаление ... Ние не бяхме заедно кой знае колко има няма 4-5 месеца, но самото ни запознанство и връзка бяха много интересни и страсни ... Сега го загубих ... Тъкмо ми беше поминало малко и се навих че ще го забравя ... Не ходих на места на които знам че мове случайно да го видя ... Той и аз сме от различни градове, но морето ни събра и после съдбата отново и той дойде да работи където аз отидо да уча ... Е всичо беше добре но на 8-ми бях много самотна а той ми беше обещал че този първи празник ще го изкараме заедно, е разделихме се и аз отидох на почивка с групата и вечерта направих грешката да му пиша смс ... Много глупости казах и на другия ден получих отговор без да се коментира съдържанието на моя смс просто честитка за празника ... Казах си майната му не иска да говорим добре ... А сега от няколко дена ми гледа профила в един сайт и знам че гледа снимките и коментарите и нкакво иска подяволи е ... Днес видях че има нови снимки и много ми домъчня и плача ли плача ... Защоооо .. Стига вече много много съжелявам че ви занимавам с мойте проблеми нека това си остане просто една моя изповед ... Трябваше да споделя и по-добре с непознати, защотприятелите не са искрени, а лицемери или поне моите