Немили-Недраги

[Alexandriq]

Трябва да напиша увод и теза на въпроса "Героична или мъченическа е смърта на Странджата" в тях трябва да се съпоставят и двете,че е героична но и мъченическа.

Моля ви пишете

[aloveyou]

Отговаря ли завета на Странджата “умри за България” на неговия живот и на смъртта му?

В повестта “Немили-недраги” Иван Вазов описва живота на хъшовете такъв, какъвто го е видял и живял. Те са едни от най-светлите образи в художествения свят. Авторът отразява патриотичния подвиг на българските емигранти, истинската им отдаденост на идеала за свобода.

Един от най-прекрасните образи на патриоти- българи е Странджата. Той олицетворява светлите мечти и идеали на народа ни в годините на жестока борба за национална независимост и човешки свободи. Образът му е символ на най-високата общочовешка нравственост и мъдрост.

Хайдушката младост на Странджата е отминала, но не е забравена. Останали са по цялата българска земя литографии, изобразяващи “посрещането, което направил един турски първенец на четата. Признателна ръка с обич и възхищение е изписала под картината: ”Да живее храбрият Странджа-знаменосец!”

Някогашният напет и снажен знаменосец сега е “бледолик, болнав, сух като скелет човек”. Младостта си е отишла, но е останала жаждата за борба. Болките и страданията не са сломили любовта му към родината. В болните му гърди тупти горещо сърце, което копнее за битки в Балкана. Дълбоко се вълнува от “възпоминанието на тия подвизи и героически нападения”. Старият знаменосец е истински духовен водач на хъшовете. В малката кръчма винаги се намира подслон за бездомните изгнаници, къшей хляб и бобена чорба за гладуващите, малко топлина за студуващите. Там те разтварят душите си. В момент на спорове и разпалени страсти старият хъш авторитетно и мъдро успокоява обстановката.

Речта на Странджата е дълбоко човечна, затрогваща. Писателят въоръжава стария хъш с ново оръжие-словото. Чрез нея се доизгражда обаятелния образ на хъша. Подчертани са типични качества - всеотдайност, готовност за страдание и смърт в името на свободата. Чрез своята реч Странджата иска да издигне хъшовете над ежедневието. Той знае,че на тях им е нужна не само храна, а и морални сили, за да не се поддадат на отчаянието, за да не забравят, че служат на велика цел. Романтична вяра излъчват думите му: “Ще се бием още, братя мили. Ще се бием за свободата на България?” С тези думи той отново възпламенява в сърцата на младите хъшове огъня на жаждата за решителна битка. Тяхното силно вълнение, което се излива във вълнуваща патриотична песен, е свидетелство, че Странджата е докоснал най-чувствителните струни в душата им.

Странджата няма да изживее щастливия миг на сбъдната мечта-свободна България.

Но за да стане мечтаното реалност, той предава своята духовна мощ на младите следовници.

В последните дни от своя живот Странджата непрестанно мисли за България-неговата постоянна болка и обич, битките-неговата гордост. Той чувства, че краят на живота му е близо, но не жали толкова за него, колкото за това, че не е намерил смъртта си в Балкана, с оръжие в ръка и в бой за свободна България. И това го прави безутешен. Много вълнение и искрено страдание крият душите, които често повтаря: “О,Отечество!”, “Ах сладка е смъртта за отечеството!” Цял живот мечтал “баре още веднъж” да развее знамето в родните простори. Старият герой с голяма мъка осъзнава, че това вече за него е невъзможно. Странджата умира като мъченик, в бедност, останал само с Бръчков до смъртното си легло.

Странджата се гордее със своята жертва за свободата на независимостта на България. Той приема и разбира живота си като изпълнен дълг към отечеството си и затова в завета към Бръчков се чувства и щастието на стария борец, че всичко, което е имал е дал за родината си. Независим остава старият хъш, когато се прощава със старите си реликви, най-свидните неща, които той цял живот е пазил като светиня. Този момент силно вълнува читателят, защото осъзнава как са живели, за какво са мечтали, за какво са се борили и проливали кръвта си най-добрите синове на нашия народ, с какви благородни мечти и мисли са посрещали в смъртта в “тежка чужбина”.

Смъртта на Странджата носи чертите на героичното, и на мъченическото. Както чрез живота, така и чрез смъртта на знаменосеца Вазов ни подтиква към размисли за стойността на човешкия живот, за духовната сила, която човек притежава, когато е отдаден на висок и благороден идеал. Чрез образа на Странджата Вазов ни учи на истински патриотизъм и всеотдайност към Родината и нейната свобода и независимост.

[Alexandriq]

Мерси много,но това нестава трябва да напиша увод и теза точно на този въпрос Моля ви пишете

[viqnkababyy]

"Героична или мъченическа е смърта на Странджата ?"

Двете представи за смъртта му се съпоставят през целия сюжет на пета глава.
Смъртта му е мъченическа, по причина, че той страда не само физически, но и психически. Физическите му болки са именно тези в стомаха, които са породени от болестта му - левкемия. А какви са психическите ли ?
Това са тези болки, които всеки съвестен българин би изпитал, ако държавата му страда, ако народът му загива. Странджата има душевни болки, защото не може да умре в битка за родината си - България.
Смъртта му е героична, за това че той не се оплаква. Той приема смъртта с високо вдигната глава. Мисли не за това, което изпитва, а за миналото си, за момент и за семейството си, но главната мисъл в главата му е - България да е свободна. Той завещава на Бръчков, не да стои до него, да го погребе или да съoбщи на роднините му в България. Не, той не мисли за себе си. Старият знаменосец му вещае да продължи делото си и да умре в битка за родината си.


--
Надявам се да помогна

[Alexandriq]

Мерси много viqnkababyy

[viqnkababyy]

Радвам се да помогна, щом мога