Много си трудна, моя любов.
Много си трудна. Много тежиш.
С кал почерни моя живот
и под ръка със мъглите вървиш.

Тежка си много. Като безумство.
Като изстрел след залез и като вой.
Като на близък приятел злодумство.
Като остър, обратен завой.

Трудна си, обич. Изгаряш на клада.
И в твоя театър умира поета.
Все ми даваш роля да страдам.
Откакто се помня съм все Жулиета.

И стреляш наслуки. Дано ме уцелиш,
че в този сценарий, до болка живян,
Ромео пропи се, веднъж не спечели
дуела за моя разкъсан гердан.

А с вкус на отрова е виното тъмно,
пени се в чашата сякаш е кръв.
Но този път няма да пия до дъно.
И не ще ти оставя изстрела пръв.