Гарванови сезони

Облаците – тежки. Сиви.
Едно изстинало желязо.
Скитам с птици диви
между тъга, обич и омраза.

Во гърдите – неми думи
изплюти от странник някой.
Капан за сърце, капан за ума
гарванов грак сред обилен порой.

Стъпките – бавни. Изнемощели.
Мрак между светли тонове.
Мислите погребани не са умрели
и ледът в реката все още ме зове.

Зимата идва в лято жарко
но листата из душата падат.
Пролет не настъпва, само глад
за нещо, което да е наравно ярко.

Глад кучи сред меса и дух
гарван в мрака сменя своя пух.