Брат,

Форумните келеши се изредиха да се подиграват на нещо, което със сигурност са правили на твоята възраст, че дори и в по-сериозна форма. Всеки се е влюбвал като по-малък, после е разлюбвал, после се е влюбвал отново и е осъзнавал колко глупав е бил преди, но същевременно си вярва, че СЕГА ВЕЧЕ е намерил "истинската любов". По-късно става на 20 и решава, че онова в тийн-годините му е било някакво увлечение, и че едва сега, на 20 години и отгоре, е способен да "обича истински"... докато не стане на 30 и не разбере, че тогава вече е открил Любовта с главна буква, а предишните му чувства са били несериозни. И тъй нататък. Докато умре.

Истината всъщност е, че няма "не-истинска любов". Любовта е винаги истинска. Дали ще пламне още преди да си разбрал името на момичето, или ще се развие с времето, тя е винаги любов - тя е чувство, а чувствата не се влияят от това колко седмици сте прекарали заедно и колко навътре в гърлото й можеш да си навреш езика.

Тъй че... не ги слушай. Някои хора просто се срамуват от глупостите, които са вършили като по-малки, и обичат да се подиграват, когато видят подобна случка у някого другиго. Не им слушай "съветите" хич.



***

За самата целувка:

Няма нищо лошо в това да те е страх, след като не си го правил. И аз се насирах от страх преди първата си целувка, даже си измислях всякакви причини да избягам от момичето, което ме искаше тогава. НО! Ако имаш чувства към нея, не можеш да си позволиш да оставиш нещата на разговори и прегръдки. Мога да ти кажа как мина първата целувка при мен (бил съм на 13 някъде) - заговорихме се с момичето, което харесвах тогава, и я попитах от любопитство: "А ти обичаш ли да се целуваш?". Тя ми каза "Да". Попиташ я: "А ще ме научиш ли как обичаш да те целуват?". Тя ми се усмихна много мило, затвори очи и, приближи се към мен и... нататък не помня, летях някъде в облаците.

Налучквай правилните стъпки сам, брат. Виж какво работи при теб. Най-важното е да не превръщаш срещите ви в някакъв постоянен страх кога да я прегърнеш, кога да я целунеш, пък наляво ли да си наклониш главата, пък накъде да си движиш езика... това са простотии. Важното е да направиш така, че на нея да й е хубаво.

Хайде, успех, и да разкажеш какво е станало с момичето!