разни нещица

[WEREWOLVESEXIST]

Ако ще публикувам нещо мое, поне нека бъде в една тема.


ИЗПОВЕДТА НА ЗВЯРА


Аз съм същият.
Когато я докосна.
Макар без козина и без рога.
Прегърна ли аз нейната снага
тъй нежно смъртоносна
като роза,
откъсната от моите градини.

Аз съм същият -
във нея лудо влюбен.
Обичам я, макар да иска друг.
Макар да иска Звяр, а не съпруг.
А не човека, в себе си изгубен.
Не мен, а онзи който бях.
Жестокостта в очите сини.

А аз съм същият.
Но тя е сякаш друга.
Щом Звярът в мен превърна се в човек
и спряха да са сетивата все нащрек
уханието на теменуга,
което носеше след себе си угасна.
Изгубиха и устните вкуса си на къпини.

А аз съм същият
макар и по-човечен.
Макар и вече да кротувам
По животински още я ревнувам
от този свят - за мене тъй далечен.
От слънцето и от цветята,
От този, който ще й сваля вместо мен звезди.

А аз съм същият,
но тя ще ме остави.
За Звяра тя тъжеше и уви,
макар да знам, че много ще боли,
аз знам, че тя ще ме забрави.
Защото тя във мене не открива
онзи Звяр, със сините очи.

А аз съм същият.
И винаги за нея
ще вия нощем с бледата луна.
Знам, дълго няма да е тя сама.
Без нея щом ще съм - нека умра
в онези розови градини.

А аз бях същият.
Но тя не ми повярва.
Бел носеше такава красота,
която никога не бях познал в жена,
която моята душа обжарва,
дори когато искам да умра....
Но нейната любов уви - от Звяра в мен не ме спаси.

-----------------------

Не е от най-добрите ми, но е част от една "приказна" поредица, която искам да завърша.

[WEREWOLVESEXIST]

ОТКРОВЕНИЕ

В профанната помпозност на града,
в потока от брокатени, еднакви маски,
където всеки си купува нечии ласки,
родила съм се с името "жена".

Очите ми са черни като въглен,
само миг ми дай - ще те изпепелят,
душата ти безжалостно ще овъглят
със силата на пламъка си пъклен.

Косите ми - тъй гарваново черни,
заплели в себе си сама луната,
захласнато ще галиш в тишината
и ще повярваш в обещания неверни.

А тялото ми ще извайваш със ръце,
ще чувстваш кожата и топлотата ми,
ще паднеш немощен в краката ми,
по-безпомощен и от дете.

В безконечността на дните ефимерни,
ти ще останеш с мен опиянен,
от пеперудените ми целувки упоен,
изгубен във обятия безверни.

Не мога да ти обещая вечността,
не мога да ти бъда вечно вярна,
не ме наричай "зла" или "коварна",
пони ми името - ЖЕНА!

[armanilove]

В 1-вото се говори за "Красавицата и Звяра", нали ? Може и да се лъжа, съжалявам.
Уникални са !
Много, много ми харесаха !
П.П. Ние можем ли да публикуваме в твоята тема ? :P :P =D>

[WEREWOLVESEXIST]

Да, идеята на първото беше да пресъздаде моето не чак дотам оптимистично виждане в/у "продължението на историята"...
А иначе - да, защо не? Ако някой има желание - нека постне нещо свое.

[armanilove]

Един безкраен миг

Може би сън беше...
Не можах да го повярвам...
Един безкраен миг бе, безкраен без теб !
За няколко минути не те видях,
може би наистина полудях !
Липсваш ми !
Запомни, че аз те обичам и това е за теб,
единствен за мен!
Може би сън беше,
но ти не беше там !
За теб, единствен на света,
за теб аз пазя любовта !


П.П. Извинявам се, че няма рими. Всъщност беше нарочно, а и бях 1-ви клас. Леле .. Само не ми се смейте. :P [/b]

[crazymm]

харесаха ми и то много! определено имаш талант, продължавай все така

[WEREWOLVESEXIST]

благодаря, крейзи.
иначе, армани, това до колкото знам се води импресия и на мен лично ми харесва.

ето го и още едно от приказната ми поредица:

ОТГОВОРЪТ НА КРАСАВИЦАТА

Догаря восъкът на алената свещ.
И той заспива - видимо щастлив.
Красив е да - но с красота на скъпа вещ.
Впрочем... за мене и преди пак бе красив.

Аз търся още своето Зверче -
то знаеше кога и как да ме обича.
То често ме обгръщаше с ръце
и казваше ми "моето момиче".

И често вън разхождахме се двама,
вървяхме по тревата босоноги...
Този звяр аз търся, но го няма.
Наместо него - делнични тревоги.

И принц един, от който нямам нужда.
От монотонност любовта посърна.
Излизам. Казвам му, че връщам се след малко.
А знам, че никога не ще се върна.

[armanilove]

Благодаря И на мен ми харесват твоите