благодаря, крейзи.
иначе, армани, това до колкото знам се води импресия и на мен лично ми харесва.

ето го и още едно от приказната ми поредица:

ОТГОВОРЪТ НА КРАСАВИЦАТА

Догаря восъкът на алената свещ.
И той заспива - видимо щастлив.
Красив е да - но с красота на скъпа вещ.
Впрочем... за мене и преди пак бе красив.

Аз търся още своето Зверче -
то знаеше кога и как да ме обича.
То често ме обгръщаше с ръце
и казваше ми "моето момиче".

И често вън разхождахме се двама,
вървяхме по тревата босоноги...
Този звяр аз търся, но го няма.
Наместо него - делнични тревоги.

И принц един, от който нямам нужда.
От монотонност любовта посърна.
Излизам. Казвам му, че връщам се след малко.
А знам, че никога не ще се върна.