Вероятно тази тема е повече за раздела приятели, но моля да ме извините.
Принципно аз трудно допускам хора до себе си. Още по-трудно ги наричам свои приятели. За добрро или зло, е така. И това не ми пречи. Но с еднто момче, което смея да наричам най-добър приятел, се получава така, че в един момент сме много близки, а в следващия ужасно отдалечени. Той е много странен човек и именно това най-много ми харесва в него. Но все още е с детското си мислене. А аз смятам, че вече съм достатъчно узряла. И от там идва проблема. Приятелите ми казват, че съм била властна личност и доста съм крититкувала хората. Възможно е да е така, но съм свикнала да го правя. Около мен или ще са най-добрите ми приятели, които са силни характери и знаят, че когато ги критикувам не го правя с лоша мисъл. Или някакви непознати, за които въобще не ми пука. А момчето, за което говоря е лесно ранимо. Аз го приемам като по-малко братче, които искам да израстне стойностен човек. И явно подсъзнателно искам да го променя и го правя, като го критикувам, а той се поддава на моите критики. Той казва, че достатъчно се е променил заради мен. И сега трябва аз да се променя. Явно съм голям егоист.
Та въпроса ми е струва ли си да се променям заради него? Дали вие бихте го направили?