здравей отново
ам като заговори за приятелката ти,,,пак познато..
от 1 до 7 клас бяхме с едно момиче неразделни,в един клас,живееше над нас,абе нон-стоп заедно.След 7 клас отидохме в едно даскало и точно тогава аз тръгнах с въпросното момче.С нея за около половин година се отдалечихме,нещата стигнаха дотам че чак когато се видехме се подминавахме.
Накратко проблема беше в това,че моя приятел беше адски ревнив искаше постоянно да сме заедно не излизах без него никъде дори и с приятелките ми...и така всичко се разпадна между нас.
По-късно когато се разделихме с това момче обаче нещата се оправиха,бавно,но все пак сега всичко е 6 Но за да се оправят нещата се иска голяма воля наистина.Имаше празнина,не можехме да си споделяме вс както преди,но както казах с времето всичко се оправи.
Щом и двете се опитвате да е както преди и го искате , тогава ще стане иска се търпение и воля.Най-вече желание...

а колкото до грешките ,които допуснах с моя приятел...Ами и мен ме обзе една такава налудничава ревност , постепенно така си омръзнахме че нз как сме се понасяли,,,то чак нямаше какво да си кажем...аз започнах да се държа едва ли не "властно" без изобщо да се усетя...връзката м/у нас беше толкова силна,че бях 100 % сигурна че никога ня да се разделим сложно за обяснение... ии един ден той просто си ме заряза....
колкото до твоя приятел..нз какво да ти кажа ..значи ако бях на твое място дори да се разделим изяснете си нещата..хубаво е всеки да знае къде е сгрешил