Някой ме помоли да спомена заглавия на китайските ми книжки, и

padnaloblak,
Едва ли ще ти е трудно да намериш Лао Дзъ и Конфуций, има ги и в съвременни издания, в големите книжарници. На издателство "Мириам" са много красиви книгите за Лао и Конфуций. Отзад е поместен речник на китайски термини. Книгите на "Мириам" са изключително богати на информация - лесно можеш да навлезеш в културата и философията на древен Китай. Също са красиво изработени, с много традиционни картини. Жалкото е само, че са преведени от руски на български и така се получава "превод на превода". Аз те съветвам да се разръчкаш на старо и да търсиш книгите преведени директно от китайски. (впрочем мисля че целия Дао Дъ Дзин го има и в Интернет преведен доста добре на български, ако не ти се дават пари)

Имена не мога да съм точна, тъй като на тия двамата мъдреци най-известните им произведения са под различни заглавия.
На Лао Дзъ можеш да срещнеш Дао-то като "Канон за пътя", само "Лао Дзъ", или "Дао Де Дзин/Тао Те Чинг", доколкото съм се интересувала от Интернет.

Конфуций е известен предимно с етико-моралните си беседи. Имам книжка, наречена "Добрия път", тя е позната още като "Беседи и поучения" и "Лун юй" - все едно и също.

С третата книжка вече ще се позатрудня - нарича се "Средновековни китайски новели" и представлява малък сборник с народни китайски новели. Истински уникат е, превеждан от старокитайски. На издателство "Народна култура" е, от 1967г.
Всъщност ето я, намерих я - http://knigite.eu/sbornik-srednoveko...li-p-3586.html
(каква надута цена само, аз я взех за 2лв на старо.)
Книжката е добро четиво и в предговора има твърде интересни факти за Източния Ренесанс и битието на китайците. Интересно е, когато си правиш съпоставки с това, което си учил за нашия си Ренесанс, европейския.

Както и да е. : )


Това от мен, а ако си намеря още източни книжки, ще споделя с удоволствие.


Ще следя темата, тъй като тук се казаха още добри имена за четене.

Бтв трябва да споделя, че ми беше приятно да прочета целия "Тартюф". Напоследък изпитвам голям глад към книги, и дано не заблуждавам хората, не само към източните. Трябва да се внимава в часовете по литература, тъй като в противен случай се изпуска голямо количество култура, а това е пагубно за народа ни.
Например, аз нямаше да рзбера Молиер, ако не си бях водила записки и ако не слушах госпожата - сигурно щях да възприема произведението му само като комедия, а то е нещо много повече - критика на тогавашното общество - нещо, в което определено аз намирам смисъл. И историята с постановката на пиесата и нейното забраняване си е трогателна - каква борба е водил автора за свобода на словото

Бе тря'а се чете.


пп. Джими Гестапо закова булевардната литература И мен не ме кефи толко' Кинг-а. Не знам какво го хвалят само :/