Тук ще кажа, че е доста тъжно, че не се издават български детски книжки. Проблемът е в чуждопоклонническото мислене на българския консуматор, най-вероятно, но това не е оправдание. Вярвам, че има какво качествено да се пусне за четене.

За себе си - Трудно чета класики, от онези, с уморителната пейзажност и забавена до неподвижност фабула. Не мога да прекарвам времето си с нещо, което ме приспива, само заради едното му име и широка популярност. Харесвам философски книжки, с интелигентен хумор и нееднозначен език, които хората масово наричат детски, махват с ръка и отминават. Последно си взех продължението на Пух, защото тази на Милн е, може би, един от най-скапаните преекспонирани текстове. Иначе чета всичко, което ме провокира по един или друг начин, по автори, по заглавие, по препоръка, случайно отворена в библиотеката/книжарницата. Но с лека ръка захвърлям книги, не съм всеядна в това отношение.