Welcome To Heartbreak :)

**desitoyoy** · 12-21-2009, 20:39

E, моето сърце не е било тразбивано, но аз пак си го имам този страх. На ден се намират поне 100 човека да ми кажат, че греша с това, но не мога. Видях как разбиха сърцето на най-добрия ми приятел и няма да допусна това да се случи и с моето.

**themusicinme** · 12-21-2009, 20:51

Първоначално написано от antifashionshit

''само този който е изпитвал безмерна скръб може да познае безгранично щастие''

Хубава мисъл. От кого е?

**Wrathchild** · 12-22-2009, 06:22

Имам го. Не го преодолях. И се страхувам всеки път, щом взема да се сближавам с някого.

**buuu** · 12-22-2009, 07:52

Първоначално написано от themusicinme

Първоначално написано от antifashionshit

''само този който е изпитвал безмерна скръб може да познае безгранично щастие''

Хубава мисъл. От кого е?

така е

**kypo** · 12-22-2009, 08:04

който е малко по-умен никога няма не се влюбва. който не толкова - не се влюбва втори път така сляпо.
аз съм от втория тип, защото сбърках веднъж. е беше хубаво, но не знам струваше ли си

**themusicinme** · 12-22-2009, 08:14

Първоначално написано от kypo

който е малко по-умен никога няма не се влюбва. който не толкова - не се влюбва втори път така сляпо.
аз съм от втория тип, защото сбърках веднъж. е беше хубаво, но не знам струваше ли си

Леле kypo, май си прав/а. Наистина е по-добре човек да не се влюбва чак толкова мн, понеже е мн вероятно после да страда мн. Може би трябва да си сложим граници на чувствата. Защото после на другия мн не му пука и ти си този, който страда. Като се замисля, мн влюбените са и мн глупави.

**kypo** · 12-22-2009, 08:31

да ама с граници е много глупаво пък от една страна, така не е пълноценно! никога няма да изживееш всчико ако спираш до някъде в чувствата си. любовта си е любов, не е игра че да се пазят козове или да се планират ходовете че да не загубиш.
аз давах всичко от себе си, беше прекрасно (меко казано). ако бях на принципа "няма да се влюбвам много" нямаше да е същото.
единствената грешка беше че като по-малък точно така си виках - не искам да се влюбвам и имах "много сериоюни" връзки за по няколко месеца, и след това никога не страдах.
а се влюбих в това момиче малко късно като възраст, вече бях на 20! ако бях обичал така какт оя обичах, щях да знам и да бъда по-внимателен и да не страдам на стари години

още мисля дал иси струваше, защото след една година вече все още си спомням за моментите с нея и я сънувам... но първата любов (истинска) не се забравя. едва ли ще я забравя някога, но трябва да се продължава напред. с времето остава само едно топло, приятно чувство, въпреки че казах че не ми пука. не ми пука че се разпадна работата и защо се разпадна, иначе не поддържам контакт от много месеци и всичко е ок. само се надявам да е добр еи да си е щастлива... лоши чувства не храня, въпрек иче тя не постъпи добре с мен - излъга ме, или по-точно се опита да ме излъже

е тва е, кураж!

**bogzfaggot** · 12-22-2009, 08:53

Ако винаги не се раздаваме изцяло как ще бъдем щастливи?Да всеки чове е бил разочарован от любовта поне веднъж,но това не значи,че трябва да се отказва.Нека бъдем по-предпазливи в началото,но след като някой ни спечели доверието и разбие стените,които сме изградили защо да не му дадем шанс?

**mmKamm** · 12-22-2009, 10:52

Сериозна и дълга връзка не съм имала, но въпреки тва ми е разбито сърцето веднъж, след което спрях да влагам каквито и да е емоции. Беше прекрасно чудесно...бях щастлива когато не търсех любов простоо.....съм на-тъпият човек на земята, че допуснах да си помисля, че ми трябва любов отново. Тва сега ми е най-дългата връзка - 5 месеца и край. Правя го за втори път и за втори път ще си разбия сърцето сама, като сама сложа край на всичко, защото така е по-добре за мен. Стане ли повече времето, в което сме заедно...сърцето ми ще бъде разбито от него, а не от мен самата. По-добре да знам, че сама съм си го направила.

И може би не съм за тая тема, защото не ме е страх да се влюбя, за да не бъда преебана след това. Просто не искам да се влюбвам, защото така ми е много по-добре.

**themusicinme** · 12-22-2009, 22:31

Първоначално написано от kypo

да ама с граници е много глупаво пък от една страна, така не е пълноценно! никога няма да изживееш всчико ако спираш до някъде в чувствата си. любовта си е любов, не е игра че да се пазят козове или да се планират ходовете че да не загубиш.
аз давах всичко от себе си, беше прекрасно (меко казано). ако бях на принципа "няма да се влюбвам много" нямаше да е същото.
единствената грешка беше че като по-малък точно така си виках - не искам да се влюбвам и имах "много сериоюни" връзки за по няколко месеца, и след това никога не страдах.
а се влюбих в това момиче малко късно като възраст, вече бях на 20! ако бях обичал така какт оя обичах, щях да знам и да бъда по-внимателен и да не страдам на стари години

още мисля дал иси струваше, защото след една година вече все още си спомням за моментите с нея и я сънувам... но първата любов (истинска) не се забравя. едва ли ще я забравя някога, но трябва да се продължава напред. с времето остава само едно топло, приятно чувство, въпреки че казах че не ми пука. не ми пука че се разпадна работата и защо се разпадна, иначе не поддържам контакт от много месеци и всичко е ок. само се надявам да е добр еи да си е щастлива... лоши чувства не храня, въпрек иче тя не постъпи добре с мен - излъга ме, или по-точно се опита да ме излъже

е тва е, кураж!

Ама ти ми взе думите от устата

Все едно почти си чета моята история. Ама аз си оставам на мнението, че трябва да се внимава с чувствата, защото виж какво се получава.
mmKamm, разбирам те какво имаш предвид. И аз така си мислех за последната ми връзка, ама тя взе че стана дълга - почти година - и чувствата ми се засилиха и не знам защо след раздялата чувствата станаха още по-силни, което е гадно за мен. Сега ще кажете еми то човек осъзнава, като загуби. Аз знам, че мога да си намеря и по-добро, ама това не са някакви сметки. Тук сърцето говори. И точно затова ме оставиха. Не отговарях на изискванията, на начертаните планове каква да е идеалната. Аз да не съм стока за продан. Човек съм и като всеки човек имам недостатъци. Няма смисъл да тичам да се боря да вляза в нечии критерии, да ги покривам. И нямаше развитие на връзката. Какво му е лошото на това да няма развитие? Аз не виждам лошо.

Направо ме заболява главата, като мисля тия неща - така ли трябваше да става, дали пък аз съм виновна или съдбата си знае работата и така е добре? Знам само какво става в момента и ми остава да седя да чакам времето да отмие болката и раните да заздравяват. Аз нямам право да му преча да е щастлив, а той е в момента, с др момиче, което "покрива критериите". Звучи ми гадно с това, ама... Радвам се за него. Той и без това си има проблеми, поне да е добре в любовта.

**themusicinme** · 12-23-2009, 07:12

Първоначално написано от SshtrudeL

О как преигравате. Повръща ми се.

Сигурно и аз бих реагирала така, ако не преживявах това.

**Python5** · 12-23-2009, 08:34

Какво го пазите това сърце все едно е от порцелан? Това е все едно да не смееш да отидеш на фризьор, защото ще ти отреже косата ...

Като ви го разбият няколко пъти ще поспрете да се се чувствате уникално специални.

**themusicinme** · 12-23-2009, 11:52

Python5, не сме уникално специални, а уникално прецакани и наранени. Просто ни е гадно, това е.

**nicolepcd** · 12-23-2009, 20:06

Нямам такъв страх

Тема: Welcome To Heartbreak :)

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Правила за публикуване