**вдига ръка.

Но пък иначе ми става много мило, когато гледам близки приятели с половинките им и много им се радвам искрено. Иии после като се замисля дали ми се иска да съм като тях... сигурно ми се иска, но направо изтръпвам от ужас за 'нещо сериозно'. Само някакви нелепи случки са ми в главата, чувствата, които съм изпитвала по времето, в което са се случили и т.н, и сега коооолкото и да ми се иска да се отпусна, да повярвам в 'магията на чувствата'.... '.ур тате баница'. ;Д
Тъпичко.
После пък се самоизвинявам, че съм още млада, дъра-бъра, то ще ми се случи по-късно, на по-стари години... ии ми минава до известна степен. ((;
Какво пък..след всеки баир има нанадолнище по някое време.. (: само да мине веднъж.