Цитирай Първоначално написано от kypo
да ама с граници е много глупаво пък от една страна, така не е пълноценно! никога няма да изживееш всчико ако спираш до някъде в чувствата си. любовта си е любов, не е игра че да се пазят козове или да се планират ходовете че да не загубиш.
аз давах всичко от себе си, беше прекрасно (меко казано). ако бях на принципа "няма да се влюбвам много" нямаше да е същото.
единствената грешка беше че като по-малък точно така си виках - не искам да се влюбвам и имах "много сериоюни" връзки за по няколко месеца, и след това никога не страдах.
а се влюбих в това момиче малко късно като възраст, вече бях на 20! ако бях обичал така какт оя обичах, щях да знам и да бъда по-внимателен и да не страдам на стари години още мисля дал иси струваше, защото след една година вече все още си спомням за моментите с нея и я сънувам... но първата любов (истинска) не се забравя. едва ли ще я забравя някога, но трябва да се продължава напред. с времето остава само едно топло, приятно чувство, въпреки че казах че не ми пука. не ми пука че се разпадна работата и защо се разпадна, иначе не поддържам контакт от много месеци и всичко е ок. само се надявам да е добр еи да си е щастлива... лоши чувства не храня, въпрек иче тя не постъпи добре с мен - излъга ме, или по-точно се опита да ме излъже

е тва е, кураж!
Ама ти ми взе думите от устата Все едно почти си чета моята история. Ама аз си оставам на мнението, че трябва да се внимава с чувствата, защото виж какво се получава.
mmKamm, разбирам те какво имаш предвид. И аз така си мислех за последната ми връзка, ама тя взе че стана дълга - почти година - и чувствата ми се засилиха и не знам защо след раздялата чувствата станаха още по-силни, което е гадно за мен. Сега ще кажете еми то човек осъзнава, като загуби. Аз знам, че мога да си намеря и по-добро, ама това не са някакви сметки. Тук сърцето говори. И точно затова ме оставиха. Не отговарях на изискванията, на начертаните планове каква да е идеалната. Аз да не съм стока за продан. Човек съм и като всеки човек имам недостатъци. Няма смисъл да тичам да се боря да вляза в нечии критерии, да ги покривам. И нямаше развитие на връзката. Какво му е лошото на това да няма развитие? Аз не виждам лошо. Направо ме заболява главата, като мисля тия неща - така ли трябваше да става, дали пък аз съм виновна или съдбата си знае работата и така е добре? Знам само какво става в момента и ми остава да седя да чакам времето да отмие болката и раните да заздравяват. Аз нямам право да му преча да е щастлив, а той е в момента, с др момиче, което "покрива критериите". Звучи ми гадно с това, ама... Радвам се за него. Той и без това си има проблеми, поне да е добре в любовта.