Привет. Отново наближава Коледа , Нова година - все празници , които ми навяват едни такива смесени откъм чувства спомени . Спомням си за всичко сякаш беше вчера и все още не мога да се справя с това.
Ех... какво да ви кажа. Пожелахте ми да го забравя по - бързо , но една година по - късно това отново ми се струва "мисията невъзможна" . Мисля за него питам се как ли е въпреки ,че от тогава не съм имала никакъв контакт с него . Чудя се какво ли прави , надявам се да го засека някъде из местата в интернет където ние се запознахме. Но това така и не се случи.
Не мога и не мога да го забравя .НЕ мога да бъда с друг. Започна ли да се опознавам с друг нищо не се получава . Аз бягам . Сравнявам ги с него , но те не са той. Дори не се доближават до него.Сърцето ми все още бие за него . Мислите ми все още са за него . Все още всичко свързвам с него . Слушам песните , които му харесваха тогава .Припомням си всяка една мила дума , която ми казваше . Спомням си за срещата ни . Всеки път като съм в неговия град ми се плаче и съм крива . Нищо не се е променило, но го искам отново до мен . Повече от всичко искам да го видя и да го прегърна .
Знам, живота продължава . Знам ,че времето лекува. Знам ,че ще срещна друг евентуално по -добър от него .Знам ,да .Но не знам как да забравя този човек , тези разговори по цели дни и нощи как да забравя тези 4 часа .....Имам човек в живота си , ни просто не е същото...