Марина, абсолютно убеден съм че няма да тръгнеш да мсилиш в тая насока. А ще си кажеш "Хмм този младеж изглежда симпатичен, допада ми, защо да не ида да го заговоря, пък после ще видим." И след края на разговора си очарована от младежа, и имаш някакво вътрешно желание да го видиш пак.
това е хипотетичен сценарий, но идеята вя схвана. Никой не държи от теб да знаеш кое кога се е повишило, за да установиш че си влюбена. Ти както и милиони други хора,включвам и себе си го установяваме по друг начин. Има привличане, желание, страст... и още куп други неща.
Всъщност дори и да искаш - не можеш да измериш нищо от това което се случва в тялото ти. Ти чувстваш всичко и това ти е достатъчно. И това е перфектно - всички са щастливи.
На този свят всичко може да се обясни, и да се покажат принципите на които действа. Защо да не трябва? Никой не е насилван да знае и да учи какво става с тялото му когато се влюби. Койо желае - ще потърси из книгите или интернет и ще намери. който не желае - ще се отдаде на усещанията. И няма грешни страни. Важно е да се знае кое как действа. Наречи го любопитство, ако щеш. За мен както и доста хора по света е интересно да разберем кое ни кара да чувстваме и усещаме всичко това което наричаме с една дума "Любов". Какви са принципите на човешкото тяло, за да породи точно тези емоции и психично състояние? Това също ме интересува. Но самото чувство не го отричам, напротив радвам му се и се наслаждавам.
Wrathchild - всички тия неща се пораждат, или поне би трябвало да се породят още в началото на една връзка. Любовта е просто повода да се случат ТОЧНО между тези двама човека. И тъй като установихме че това са доста силни емоции и желания, и приемаме че любовта, като таква каквато я описваме, наистина има край, приемаме че тези неща остават и СЛЕД фиктивния и край.
И така
"It's one of the great tragedies of life — something always changes." Dr. Gregory House