Минаха почти два месеца,а аз все още не мога да го забравя. Знам,че не си струва да се самоизмъчвам в мисли за него,но просто не мога да спра да мисля за него.В ума ми е,каквото и да правя. Не мога да го изтръгна,а и не съм сигурна,че искам. Все пак той беше и продължава да бъде идеала ми за момче.Не мога да се откъсна толкова лесно. Проблема е,че просто неразбрах как всичко свърши,неразбрах дали аз сгреших някъде или той спря да ме харесва. Никой нищо не ми каза. Не разбрах какви са чувствата му.Ако ми беше казал,че не ме харесва повече, щеше пак да е гадно,но щях да го преодолея и щях да продължа напред,но без да знам ми е трудно.И няма начин да го попитам... минаха два месеца...

П.С. Не сме били гаджета,но се предполагаше,че трябва да тръгнем. Всичките му близки приятели ми повтаряха,че ме харесва /не съм се самозалъгвала/.Пък и си личеше - постоянно ходеше след мен,прегръщаше ме,носеше ме на ръце и още много,много други сладки моменти,които ме караха да се надявам. Всички казваха,че е сериозно и точно момче.А и знаех за много негови постъпки,които го потвърждаваха.Не е от момчетата,които си играят с момичетата. Или може би е искал да си поиграе с мен?Няма как да разбера.Не бих могла да го попитам...