Ами ако оставиш нещата да бъдат простички и точно така, простичко, се радваш, че имаш човек до себе си и то такъв, който споделя чувствата ти и с който ти е добре? Не може винаги да търсим причината за всичко. Някои неща не могат да се обяснят, нито да се проверят. Трябва просто да се изживеят.


Преди седмица се върнах към един мой лош стар навик (под навик разбирай момче). Видях го и... просто забравих за всичките си въпроси, и чудения, и мрънкания, и тем подобни. Отношенията ни са под всякаква критика, но въпреки всичко нямам думи, с които да опиша какво чувство на сигурност изпитвам с него, а и сега, след като е далеч ужасно много ми липсва. Отношенията ни най - вероятно няма да се развият повече, убедена съм, че той не е правилният човек за мен, но въпреки всичко не мога/ не искам да го отсвиря.