Не смятам, че има съдба. Не смятам, че има човек, на когото да му е отредено да е с мен. Всичко зависи от самата личност и от мен. Аз мога да го променям, да го разиглавам, да го късам и т.н.... ако реша! Не смятам, че някой е казал какво ще се случи и аз не мога да избягам от това. Та идеята ми е, че има много хора, с които ще се чувствам добре за в бъдеще, а не само един единствен.

При първата любов нямаш база за сравнение. Това е една ново, неизпитвано преди чувство и ти не знаеш какво става с теб. Така си обяснявам, че и първата любов при мен беше толкова глупава. Аз не знаех как да постъпя, беше ме страх, защото смятах, че няма да има втора. Така е и при много силната и дълга любов. Страх те е, че няма да има втора, смяташ, че той/тя е единствен/a. Затова ТРЯБВА да имаш база за сравнение. Колкото повече, толкова повече...