Почти винаги съм успявала да се спрявам сама с проблемите си, колкото и трудни да са били и съм била силна в много трудни моменти, обаче от доста време насам нещата не са същите и просто имам чуството, че не мога да продължа и че никой не ме разбира...
Моята история е дълга, не искам да ви ангажирам с нея достатъчно е объркана за самата мен...
Просто след абсурдната ряздяла с моята Любов нещата сякаш се сринаха и нищо не е както преди...
Мина много време аз останах съвсем сама, неразбрана и изоставена от всички, с разбито сърце и непресъхващи сълзи...
Никой не разбираше какво ми е, никой не знаеше за безсънните ми нощи и кошмарът в мен...
Никой не го интересуваше, особено Той...
Той сякаш беше друг и капка обич и съжаление нямаше в него, дори след раздялата започна да се прави на непознат...
Мина време.. и той се влюби в друга, вече не значех нищо за него и от това болеше най-много!
Бях силна колкото можех, но имах чуството че вече не съм сред живите.Чуствах се ден след ден все по-зле.Боледувах...не знам и аз от какво...
И на всичкото отгоре се появиха някакви момчета които ми досаждаха, но аз ги разкарах, защото се чуствах ужасно само при мисълта да продължа с друг след него...
Той беше точно този, на който дадох всичката си обич и чуства, а той ми разби сърцето.
И сега разбирам че разбитите сърца не могат да обичат повторно!
Искам да спра да се връщам назад и да живея в спомените, но просто не мога...
Не знам как да го забравя, но и не искам и може би заради това още не мога да се съвзема след раздялата...
Вече нищо не е същото...
Просто имах нужда някъде да си излея всички неща които искам да кажа, но няма на кого, защото никой не ме разбира, особено приятелките ми и не могат да ме посъветват с нищо.Не знам как да продължа... с разбито на парчета сърце...
Само спомените ми останаха...
Но по дяволите какъв е смисъла да гледам назад в миналото...
и как да продължа щом нищо не е както преди?