Как да продължа...

[Irenchety]

Почти винаги съм успявала да се спрявам сама с проблемите си, колкото и трудни да са били и съм била силна в много трудни моменти, обаче от доста време насам нещата не са същите и просто имам чуството, че не мога да продължа и че никой не ме разбира...
Моята история е дълга, не искам да ви ангажирам с нея достатъчно е объркана за самата мен...
Просто след абсурдната ряздяла с моята Любов нещата сякаш се сринаха и нищо не е както преди...
Мина много време аз останах съвсем сама, неразбрана и изоставена от всички, с разбито сърце и непресъхващи сълзи...
Никой не разбираше какво ми е, никой не знаеше за безсънните ми нощи и кошмарът в мен...
Никой не го интересуваше, особено Той...
Той сякаш беше друг и капка обич и съжаление нямаше в него, дори след раздялата започна да се прави на непознат...
Мина време.. и той се влюби в друга, вече не значех нищо за него и от това болеше най-много!
Бях силна колкото можех, но имах чуството че вече не съм сред живите.Чуствах се ден след ден все по-зле.Боледувах...не знам и аз от какво...
И на всичкото отгоре се появиха някакви момчета които ми досаждаха, но аз ги разкарах, защото се чуствах ужасно само при мисълта да продължа с друг след него...
Той беше точно този, на който дадох всичката си обич и чуства, а той ми разби сърцето.
И сега разбирам че разбитите сърца не могат да обичат повторно!
Искам да спра да се връщам назад и да живея в спомените, но просто не мога...
Не знам как да го забравя, но и не искам и може би заради това още не мога да се съвзема след раздялата...
Вече нищо не е същото...
Просто имах нужда някъде да си излея всички неща които искам да кажа, но няма на кого, защото никой не ме разбира, особено приятелките ми и не могат да ме посъветват с нищо.Не знам как да продължа... с разбито на парчета сърце...
Само спомените ми останаха...
Но по дяволите какъв е смисъла да гледам назад в миналото...
и как да продължа щом нищо не е както преди?

[nicolepcd]

Е, почти всеки се е чувствал така. Много добре те разбирам, защото и аз съм се чувствала както ти сега, но всичко премина с времето и с приятелите, предимно. И аз мислех, че той е идеален, бла-бла... обаче после се оглеждаш и виждаш, че има къде-къде по-добри от него. Затворила си се в себе си и и да искаш, няма да можеш да се справиш, ако продължаваш така... Давам ти време до 31.12 да плачеш, после почваш всичко отначало

[Irenchety]

Благодаря!Да и аз всеки ден си казвам, че повече няма да се връщам в миналото и да мисля за него, че момчета има колкото искаш и всички са по-добри от него, но просто понякога така се натъжавам и ми става толкова гадно...
Горчиви спомени...
Обещавам си, че след 31 обръщам нова страница в живота си.Има много по-стойностни неща от едно момче, но сякаш не искам да го осъзная...
И никой не ме разбира...

[nicolepcd]

Ми то само ние си се разбираме... почни да си водиш дневник, може да ти стане по-добре... Той винаги изслушва и не ти се кара

[sladkish_14]

Бедна ти фантазията колко ми е познато !
Не знам при тебе колко време е минало и колко време бяхте заедно, но при мене беше в повечко,, В един момент никой не може да те подкрепи и да ти даде съвет, защото им е писнало да ти казват да го забравиш и тем подобни - разбирам..
Трябва да приемеш, че ако той е бил първата ти голяма любов никога няма да го забравиш..
Как аз продължих?! Влюбих се отново, незнайно как мина 1 година и просто дойде правилния човек.Отново.Дори да не вярваш случва се,, И аз минах през периода на отблъскване на всички останали, сякаш му изменям или изневерявам, а бяхме разделени.По - лошо мислех си, че изневерявам на себе си като мисля да опитам да съм с друг.Нещата един ден просто се променят идва човек, който да те накара отново да се смееш, да хвъркат пеперудки в корема ти.. Един ден всичко избледнява, но това не значи, че ще го забравиш.Просто вече съм разбрала, че за всичко си има време, дочакай своето и просто един ден по някаква причина ще спре да те боли тоолкова силно !

[Bellatrix]

Милата ти Разбирам те. Много е мъчително, особено когато си била истински щастлива с някого. И си си мислела за бъдещето с него. И си се надявала на много. А се е оказало друго.
Най-вече така става, когато откриеш много общи неща с някого. Много неща, които ви свързват. Само той те е разбирал. И после си отива. Просто си тръгва все едно нищо не е било.

Е, времето лекува. Но под време разбирай именно ВРЕМЕ. Не става бързо.

ПП. Хах, на мен ми предстои това. С никого не съм се чувствала така, но един ден ще си тръгне и го знам със сигурност.

[Assshley]

Истината е,че,когато човека,който обичаме ни изостави всички си мислим,че никога няма да се примирим с това.Просто,когато си бил много привързан към някого,имал си големи чувства,очаквания и този някого е бил в живота ти дълго време,свикнал си с него,когато се разделите се случват нещата,които трудно можеш да си обясниш.Вероятно все още не можеш да приемеш,че всичко е свършило .. да,трудно е .Едната част от теб знае,че трябва да забравиш и да продължиш,но другата се връща там,където си била щастлива.И истината е просто,че никога не забравяш този,когото си обичал истински .. просто се научаваш да живееш със спомените,рано или късно се примиряваш и разбираш,че живота продължава .. че нищо няма да се върне . Всичкото това страдание е от това,че не можеш да приемеш идеята,че той се е влюбил в друга .. Трябва да разбрееш,че живота си върви. Едно нещо отминава,идва друго и ти ще се влюбиш пак някой ден и ти ще имаш връзка.Може би не толкова силно емоционална като тази и с много недоверие и страх да не ти разбият пак сърцето,но все пак ще я имаш.Съветът ми е да се държиш за приятелите си .. да се забавляваш.Направи всичко възможно да спреш да мислиш за това.Ако ти е постоянно в ума и ти стане нещо като фикс идея ще е много по-трудно.

[Irenchety]

Така е, всеки край е едно ново начало, но как да го забравя и да не мисля щом всичко ми напомня за него, дори и в училище се засичаме понякога...
Опитвала съм да си пиша дневник, но после като прочета какво съм писала отново се връщам в миналото и изживяните болки...
Пишех и стихове, но сякаш не искам отново да започна да съчинавам, защото още повече ще мисля за тези неща...

[Irenchety]

Истината е,че,когато човека,който обичаме ни изостави всички си мислим,че никога няма да се примирим с това.Просто,когато си бил много привързан към някого,имал си големи чувства,очаквания и този някого е бил в живота ти дълго време,свикнал си с него,когато се разделите се случват нещата,които трудно можеш да си обясниш.Вероятно все още не можеш да приемеш,че всичко е свършило .. да,трудно е .Едната част от теб знае,че трябва да забравиш и да продължиш,но другата се връща там,където си била щастлива.И истината е просто,че никога не забравяш този,когото си обичал истински .. просто се научаваш да живееш със спомените,рано или късно се примиряваш и разбираш,че живота продължава .. че нищо няма да се върне . Всичкото това страдание е от това,че не можеш да приемеш идеята,че той се е влюбил в друга .. Трябва да разбрееш,че живота си върви. Едно нещо отминава,идва друго и ти ще се влюбиш пак някой ден и ти ще имаш връзка.Може би не толкова силно емоционална като тази и с много недоверие и страх да не ти разбият пак сърцето,но все пак ще я имаш.Съветът ми е да се държиш за приятелите си .. да се забавляваш.Направи всичко възможно да спреш да мислиш за това.Ако ти е постоянно в ума и ти стане нещо като фикс идея ще е много по-трудно.

Така е напълно си права.Аз толкова искрено и силно го обичах, а той може би не го заслужаваше.Но колкото повече чуства имах към него, толкова повече ме нараняваше и може би и аз до някъде сгреших, че го обичах така всеотдайно, а той почти не влагаше чуства във връзката ни и сякаш това беше една детска игра...

[sladkish_14]

Колко време бяхте заедно ?
И от колко сте разделени ?

[Irenchety]

Колко време бяхте заедно ?
И от колко сте разделени ?

Не исках да сипвам сол в раната, но ще споделя.
Бяхме заедно два месеца- на 07.08.09 тръгнахме и на 09.10.09 ми каза, че сме нямали вече бъдеще.Просто може би не ме е обичал истински, сякаш просто всичко е било игра за него, но все още не искам да го повярвам.
Ами разделени сме вече повече от два месеца, но все още ми е тежко и що си спомня отново всички изживяни мигове...
Нядявям се поне малко да съм значела за него...

[Irenchety]

За един момент просто всичко се срина, така неусетно, че след това не бях вече същата...И след всичко това аз нямам лоши мисли към него и не мога да го мряза, щом го обичам...и се надявам поне да бъде по-щастлив, но вече нищо не е както преди...

[nicolepcd]

ПП. Хах, на мен ми предстои това. С никого не съм се чувствала така, но един ден ще си тръгне и го знам със сигурност.

Защо си толкова сигурна? От мненията ти съм останала с впечатлението, че едва ли не имате идеалната връзка

[KiNgGRaND]

Е, времето лекува. Не става бързо.

[sladkish_14]

за толкова малко време не би следвало да си се привързала кой знае колко към него,, не се лигави и спри да мислиш за спомените.

[Alli]

разбирам те напълно,преди месец и нещо се разделих с моя приятел,човекът,когото съм обичала най-много,бяхме заедо година и 4 месеца,първата ми по-дълга връзка,много ми е трудно 1 в рамките на един месец той ми звъня почти всеки ден е така приятлески да ме чуе и знаех че все още му пука,обаче от 1 седмица и следа няма от него,бях мму казала намери ли си друга да спре да ме търси,явно това е станало.Знам колко е трудно и аз плача всеки ден,всичко ми напомня за него,толкова съм привързана и мислех,че нищо няма да ни раздели,но уви...наистина опиай се да се разсейваш и аз се разсейвам с приятели,забавно ми е,но после прибера ли се,остана ли сама и пак се почва, не можеш да го забравиш,защото в теб още гори надежда,че може би някога пак ще сте заедно,а това е нещото,което те дърпа назад,което дърпа и мен назад,а чувството,че ако си с друг,че му изменяш,въпрек че не сте заедно ми е до болка познато... просто още не можеш да свикнеш,че не му приндлежиш...единственото,к оето ни остава е да дигнем високо глава и да погледнем напред,защото сигурна съм,че дори не подозираме какви хубави моменти ни очакват

[Irenchety]

разбирам те напълно,преди месец и нещо се разделих с моя приятел,човекът,когото съм обичала най-много,бяхме заедо година и 4 месеца,първата ми по-дълга връзка,много ми е трудно 1 в рамките на един месец той ми звъня почти всеки ден е така приятлески да ме чуе и знаех че все още му пука,обаче от 1 седмица и следа няма от него,бях мму казала намери ли си друга да спре да ме търси,явно това е станало.Знам колко е трудно и аз плача всеки ден,всичко ми напомня за него,толкова съм привързана и мислех,че нищо няма да ни раздели,но уви...наистина опиай се да се разсейваш и аз се разсейвам с приятели,забавно ми е,но после прибера ли се,остана ли сама и пак се почва, не можеш да го забравиш,защото в теб още гори надежда,че може би някога пак ще сте заедно,а това е нещото,което те дърпа назад,което дърпа и мен назад,а чувството,че ако си с друг,че му изменяш,въпрек че не сте заедно ми е до болка познато... просто още не можеш да свикнеш,че не му приндлежиш...единственото,к оето ни остава е да дигнем високо глава и да погледнем напред,защото сигурна съм,че дори не подозираме какви хубави моменти ни очакват

напълно съгласна! и аз се чуствам като теб, но колкото и да е трудно ще продължим напред все пак времето лекува...

[DNJ]

Няма да пиша, че те разбирам, защото всеки преживява болката си по различен начин. Обаче нещо подобно се случи и на мен преди почти 2 години. Знам...болката е ужасна, все едно за секунди се е сринало едно изградено в мечтите и съзнанието ти бъдеще, което вече разбираш, че няма начин да бъде реализирано. Честно казано след това не съм имала сериозен приятел... прото някъде нещата се разминаваха по трасето. Знам ли защо...може би аз търся теб, ти търсиш друг и т.н. , а тези, които търсеха мен...аз не исках.
Едно обаче ще ти кажа, болката ще отмине, ще порастнеш още повече и ще осъзнаеш много неща за взаимоотношенията, както и за самата себе си. Приеми това, което се е случило с теб като едно пътешествие, което ще те научи на много неща, за които в крайна сметка ще си му благодарна. Сигурна съм, че ти е много трудно, особено ако нямаш здравомислещи хора около себе си, които да ти дадат рамо. Но в крайна сметка ще го преживееш, затова моят съвет е да се мобилизираш и с помощта на волята си да си кажеш " Не, до тук бях със страдането и сълзите, продължавам, защото го заслужавам". Наложи си го ако трябва, на мен лично ми помогна. Няма смисъл да страдаш за нещо, което ще преживееш рано или късно...после ще те е яд за загубеното време ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, МИЛИЧКА И МНООООГО ХУБАВИ МИГОВЕ, ОТ ТЕБ ЗАВИСИ ОБАЧЕ ДА НЕ ГИ ПРОПИЛЕЕШ

[Irenchety]

Благодаря ужасно много на всички за разбирането!Аз ще се оправя, просто всичко с времето си и ще докажа на себе си, че и без него мога.Малко по-малко ще спирам да мисля за него и ще се опитам да намеря своето място...Ще се боря и няма да се предам, та дано някога бъда отново щастлива, както в онези дни...

[Irenchety]

Вече започвам да виждам щастието около мен.Обичана съм и трябва да съм щаслива за това!