Цитирай Първоначално написано от Assshley
Истината е,че,когато човека,който обичаме ни изостави всички си мислим,че никога няма да се примирим с това.Просто,когато си бил много привързан към някого,имал си големи чувства,очаквания и този някого е бил в живота ти дълго време,свикнал си с него,когато се разделите се случват нещата,които трудно можеш да си обясниш.Вероятно все още не можеш да приемеш,че всичко е свършило .. да,трудно е .Едната част от теб знае,че трябва да забравиш и да продължиш,но другата се връща там,където си била щастлива.И истината е просто,че никога не забравяш този,когото си обичал истински .. просто се научаваш да живееш със спомените,рано или късно се примиряваш и разбираш,че живота продължава .. че нищо няма да се върне . Всичкото това страдание е от това,че не можеш да приемеш идеята,че той се е влюбил в друга .. Трябва да разбрееш,че живота си върви. Едно нещо отминава,идва друго и ти ще се влюбиш пак някой ден и ти ще имаш връзка.Може би не толкова силно емоционална като тази и с много недоверие и страх да не ти разбият пак сърцето,но все пак ще я имаш.Съветът ми е да се държиш за приятелите си .. да се забавляваш.Направи всичко възможно да спреш да мислиш за това.Ако ти е постоянно в ума и ти стане нещо като фикс идея ще е много по-трудно.
Така е напълно си права.Аз толкова искрено и силно го обичах, а той може би не го заслужаваше.Но колкото повече чуства имах към него, толкова повече ме нараняваше и може би и аз до някъде сгреших, че го обичах така всеотдайно, а той почти не влагаше чуства във връзката ни и сякаш това беше една детска игра...