разбирам те напълно,преди месец и нещо се разделих с моя приятел,човекът,когото съм обичала най-много,бяхме заедо година и 4 месеца,първата ми по-дълга връзка,много ми е трудно 1 в рамките на един месец той ми звъня почти всеки ден е така приятлески да ме чуе и знаех че все още му пука,обаче от 1 седмица и следа няма от него,бях мму казала намери ли си друга да спре да ме търси,явно това е станало.Знам колко е трудно и аз плача всеки ден,всичко ми напомня за него,толкова съм привързана и мислех,че нищо няма да ни раздели,но уви...наистина опиай се да се разсейваш и аз се разсейвам с приятели,забавно ми е,но после прибера ли се,остана ли сама и пак се почва, не можеш да го забравиш,защото в теб още гори надежда,че може би някога пак ще сте заедно,а това е нещото,което те дърпа назад,което дърпа и мен назад,а чувството,че ако си с друг,че му изменяш,въпрек че не сте заедно ми е до болка познато... просто още не можеш да свикнеш,че не му приндлежиш...единственото,к оето ни остава е да дигнем високо глава и да погледнем напред,защото сигурна съм,че дори не подозираме какви хубави моменти ни очакват