Ох ,не знам вече .От толкова много време насам не съм била спокойна,не съм била сигурна в нещо,все съм объркана и то само защото съм един карък на който му се струпаха безброй много неща на главата и то все гадни.Как искам всичко това да свърши защото останах без всякакви нерви и не знам къде и как просто да споделя какво ми е отвътре.
Родителите ми ,ме намразиха точно защото можах да обикна толкова много човек и да направя толкова жертви и грешки заради него.Вече се чудя за какво се боря,той е на 100 километра от мен ,а аз сега стоя и си мисля ,че той не е направил нищо за мен ...Стоя и се питам какво направих за да се заблудя ,че съм щаслива.Какво човек прави за този който обича?!Понякога струва ли си ?Щаслива ли съм ,щаслива ли бях?!.Толкова много въпроси и само болка..Като ,че ли нещо застина между мен и него,чувството за вина?Подтискащите ни обстоятелства.Толкова искам да съм с него,но като че ли всичко ни спира..Той е студен,аз съм студена.Просто той няма смелоста да ми каже „не те обичам както преди ,много неща се промениха ,разтояннието ми идва в повече...”Толкова ни беше хубаво заедно ,но май всичко си има "the and" ,толкова пъти сме се подкрепяли,обичали и доказвали това,казвали сме си думи хубави и горчиви думи,но всичко завършваше с едно просто "обичам те" ,но сега го чувам толкова рядко и него самия чувам толкова рядко ,че признавам загубих надеждата да има надежда...Толкова е гадно ,да знаеш ,че всеки момент идва края ,а ти си непосилен да го спреш.Ти си непосилен да спреш очакваното.Просто едни 6 месеца отлетяха,и ще останат само спомени и то сигурно точно на Коледа,точно като за моя късмет.



Просто исках да споделя какво ми е ...Просто загубих онова за което съм мечтала винаги-"любовта"