След като всички приятели ми обърнаха гръб и гаджето ме заряза заради небивалиците на "приятелите ми" се промених тотално.10 месец и 23 дена минаха от раздялата ни за този период научих какви ли не истини от него.Разбрах,че никога не съм значила нещо за него,че съм била поредната му пионка в играта. Отказах се да излизам на вън след училище право в нас,а когато излизах с някого дали е момиче или момче все го засичах по центъра дори и сама да съм.Слушах вечно музика дори когато съм с някоя истинска приятелка и седим на някоя пейка и си отпочива ме,той идваше при нас и пред мен я забиваше може би не чувах какво си говорят от музиката,но съдейки по лицето му всичко се виждаше.Не можех да издържам и си тръгвах или се местих на друга пейка защото просто прекалено много спомени се пробуждаха в мен и не исках да ме вижда как ми причинява болка.Явно на него не му пукаше,че "до онзи ден беше с мен",но на мен ми пукаше и още ми пука макар,че твърдя пред всички,че го мразя,че вече не ме боли,че всичко е просто минало не мога да го залича за един ден или месец.Духът ми е сръзен до дъното продължавам да се усмихвам. Най-гадното нещо което беше е че всяка негова дума беше лъжа като тази "не,че не искам да съм с теб а нямам време" и излизаше с приятелките ми или"липсвах ли ти защото ти ми липсваше" на скоро разбрах че никога не съм го интересувала и всичко и било илюзия за очите ми. Но какво исках Принц на бял Кон.Едва ли Това е само в приказките за малки момиченца. Всички съученици (момичетата) ми казват да си хвана ново момче,но аз не искам просто се отказах прекалено много се опарех този път и раните още не са заздравя ли не искам повече да съм наранена!!!