Не помня кога последно съм влизала в този раздел,но доста отдавна беше.

Не съм влюбена. Той не ми харесва,но и не ми е антипатичен. Просто нищо?
И въпреки,че няма нищо допуснах по-интимните отношения.Всъщност го приемам като услуга към него или нещо такова
Не е проблем ако тръгне да разказва какво е станало или ако поиска втори път.
Проблема е,че не чувствам и не мисля нищо. По някакъв начин тоталната липса на емоция ми ангажира съзнанието и се чудя защо е така?
Не трябва ли да го харесвам поне малко? Не се ли правеше така,а?

Опитвам се да разнищя в ума си нещата и отново и отново нищо.
Дори не знам дали трябва да ви попитам нещо или дали това е основателна причина да пускам тема.


Просто ми е абсолютно безразличен и това ми пречи. Не е нормално за мен да съм безразлична към хората,с които имам такива отношения. Ами ако така се обърнат нещата и се окаже,че ме харесва? Ами ако ми предложи връзка? Разума ми казва,че всъщност е прекрасен избор за партньор ама.. не ми трябва. Обичам да съм свободното момиче с онези двуседмични връзки. Харесва ми да съм свободна и щастлива,а тези с които съм била да са далеч от мен. Но този на когото направих услуга ще го гледам още няколко години. Просто искам да е далеч от мен.

Какво не ми е наред?