Така де, за секса иде реч. Имам една чисто морална дилема. Винаги е като е ставало дума за секс и всички наоколо са ми казвали да чакам подходящия, да чакам чувствата, голямата първа любов, да чакам вътрешното усещане за сигурност, редовното: "Ако имаш дори и едно съмнение по - добре изчакай". Даже се е случвало да изляза от нас с мисълта, че точно тази вечер ще е "голямата вечер" и точно като се кача в колата да ми презвъни някоя приятелка и да ме разубеди.

Обаче... Някакси пораствам, в смисъла на това, че и моите хормони се разбушуваха или по народному казано: иде ми да си търкам гъза по саксиите вече. И пак имам колебания. Просто се притеснявам, че не мога да предвидя как ще се чувствам аз след като го направя. Нямам връзка, това, че съм правила секс с някой няма да го върже за мен, наясно съм. Аз знам, че между мен и НЕГО нещата не са както трябва, но сме стигнали до там, че се въртим в един омагьосан кръг. Той очевидно няма намерение да гради отношения с мен, аз се изнервям от факта, че му угаждам на всички мераци кажи-речи само да се сети за нещо си, скарваме се, известно време сме сърдити, после се виждаме, мили сме, радваме се да се видим и пак по старому.Не съм малка вече, обаче ме е страх да рискувам. Обаче въпреки всичко съм сигурна, че дори и да не се обвържем с тоя човек (а ние няма), на 100000000% съм убедена, че после няма да ме зареже.

Питам: Струва ли си да чакам повече? В смисъл, това, че няма да съм в най - перфектната връзка на света ще направили непременно спомена по - неприятен? Аз имам чувства, усещам най - невероятната сигурност на света като съм с т'ва момче, въпреки всичките ни проблеми, а и той говори за няк'ви чувства (въпроса е, че само още не сме изяснили какви са xD). Дайте ми малко акъл бе!


П.п. Не ми мрънкайте, че темата не е за тук. За тук е! Защото засяга по - скоро онази страна от секса, свързана с чувствата и бла бла бла, отколкото къде ще ми го натрещи и дали ако не "изстреля" спермата, а само леко я пусне мога да забременея!