Мн ама мн тъжно Самоубийство...
И аз пиша понякога. Ето какво намерих на хвърчащо листче тая вечер:

Сама в стаята си вечер тихо си седя,
потънала в разни мисли - мисли за живота - пъзел, който не мога да редя.
Що е животът, смъртта, любовта
и всичко, свързано с това?
Къде е замисълът скрит и смисълът на наш'то съществуване?
По-скоро на игра прилича, на сън и на бленуване...
Но към какво насочено е всичко аз не зная
и отговора едва ли ще да узная.
Седя сама, взирайки пред себе си в нищото, очаквайки да дойде поне едно прозрение,
но за жалост откривам, че животът, смъртта, дори и любовта човешки навярно на ума са заблуждение...


Тъжно е и объркано, но може на някой да хареса. Била съм в гадно настроение, като съм го написала.