Пиша в този раздел , защото според мен любовта не е само между двама души (момиче-момче/мъж-жена) .
Преди няколко дена , както си вървях по Витошка с приятеля си , се уплаших . По - точно някой ме уплаши .. Едно малко , нисичко момченце с красиви очи , но дрипаво .. То ме беше обвило с ръцете си до колкото е възможно с думите "Какичко може ли паричка.." Бях втрещена Стана ми толкова мъчно за това детенце и така ме сви сърцето .. Просто не можех да го отмина , както бих отминала някоя жена от ромски произход .. В продължение на 1 минута го гледах втренчено .. Приятелят ми ме дръпна за ръката , но аз останах на място .. След това бръкнах в джоба на якето си и извадих парите , които ми се намираха там .. Дадох ги на детенцето , а то ми се усмихна и побягна ..
Честно да ви кажа стана ми толкова неприятно и се почувствах така ужасно като се замислих , че всеки ден харча пари за какви ли не глупости , а това дете нямаше стотинка у себе си .. (Вярно , че понякога ако не почти винаги дечицата биват карани да го правят това от по - възрастни) .. Но просто останах без думи .........
После се замислих за всички страдащи деца в България с увреждания , които са записани по какви ли не фондове , за да съберат родителите им пари за операции и лечения .. За рекламите по телевизията , на които преди Коледа или Великден , или просто преди някой български празник , излъчват дете с увреждане .. Как виждаш болката и същевременно желанието на това същество за живот ...
По телевизията ни казват "Нека бъдем добри на Коледа!" А на мен въпроса ми е :
Защо да сме добри само по Коледа?
Защо не сме добри и през останалото време .. ? Защо не се опитваме да зарадваме някое от тези деца , по някакъв начин!? Те не са виновни , че са се родили в бедност или с болест ... Защо всички ги забравяме