24

[ScionOfStorm]

24

4 часа е ритъмът на сърцето ми
пулсиращ в твоя
забравил земните граници
забил се в небесата безсловесно.
Навън е мрачно, в облаци сиви
в очите ни не спира да вали –
вечно нарушават ни покоя
вечно между земя/небе боли.

Още 4 часа е дъхът ни
изстинал в мъгливи отсенки
загинал в битка времева
вклинен между светли сенки
разбити сред мътни небеса
а в очите – не спира да вали
ала болката все още може да кали.

Аз и ти ще се извисим
в гръм на дракони от абанос
опашка/нокът/тяло
във възторг ще изкрещим
счупили и последния мост
счупили и последния мост.

16 часа страдаме в тих ни свят
и ходим боси и безлики
сред намръщен и умиращ град
- откъснат, в мрак замръкнал
откъсвам от самото си сърце
ален нокът – най-ценния ми цвят.

На Сис

[aloveyou]

Харесва ми